Легнала Буда, седяща Буда, сапфирена Буда - част 2 Камбоджа
След 5 часа ‚лангъркане‘ със скоростта на охлювче благополучно стигнахме до крайната спирка на влака. От там до границата се пътува с тук-тук. В доста пътеписи има описан и много хвален виетнамски ресторант в това градче тъй като бяхме вече гладни решихме да видим дали си заслужава. Поръчахме си отново по картинка някакви неща които бяха сравнително ОК. Използва се една подправка която ние решихме че е ‚morning glory’ която в суров вид е доста силна като аромат и определено не отговаря на нашия вкус. Даже си е супер гадна. Доволни и сити най накрая стигнахме до границата. Където ни чакаше една огромна опашка която за 30-те мин които чакахме не помръдна. Което не би било принципно проблем ако границата не затваря в 5 ?!? Трябваше бързо да се измисли нещо защото шансовете ни за влизане в Камбоджа драстично намаляваха. И не че е за хвалба, но единствения начин да успеем беше като ‚се договорим‘ с митничарите да изпреварим опашката срещу определена сума разбира се. Желаещ да помогне в това ни начинание веднага се появи, стиснахме си ръцете и искрено се надявахме че няма да се озовем зад решетките за подкуп. Слава богу човека си свърши неговата част от сделката и след 10 мин имахме визи и вече бяхме в автобуса за Seam Reap. След около 2 часа по главния път, който даже няма и асфалт стигнахме до града. До скоро целият път е бил черен, но с идея да развиват туризма последните няколко години са асфалтирали една част. Благодарение на това, вместо за 6 часа както е било преди, стигнахме за около 2.30. Пейзажа отстрани е като от филм – супер кльощави крави гонени от боси деца целите в кал, къщи на колове и супер много хора каращи колела и моторчета. Без знаци, светофари и всеки кара където си иска и както си иска.
За да стигнем до хотела ни трябваше тук-тук. Автобуса предвидливо ни остави точно до една ‚стоянка‘ на тук-туци, където с малко преговори си запазихме 2 тук тук-а за 3 дни. Уговорката беше да дойдат рано сутринта да ни вземат за да можем да гледаме изгрева над Акгкор Ват. Все още не бяхме изморени, така че решихме да направим каквото и всички останали туристи – да се разходим по ‚Pub Street’ и да си купим гадинки за ядене – змийчета, хлебарки, скакалци, жаби и тарантули. Аз да си призная само жабешкото и змията тествах, но по думите на Донка и Данчо скакалците били като семки. Ангел и Тони се жертваха да опитат тарантулата и след като нямаше възхитени въгласи колко е яка, аз пасувах :) За сметка на това в заведението където седнахме всичко беше супер вкусно. Ние бяхме супер гладни и почнахме да поръчваме като имахме предвид порциите в нашите ресторанти - и в един момент сервитьора каза - 'Не поръчвайте повече. Няма да може да изядете всичко' И вярно беше така :)
На сутринта – рано рано пред хотела ни чакаха тук-туците – ‚белите ни роби‘ да ни заведат до храмовете. Настанихме се на поляната където трябваше да е най готината гледка, като освен нас имаше още доста хора чакащи изгрева, но.... едни много лоши облаци ни попречиха и изпуснахме момента. Не че като цяло идеята за ранното ставане беше лоша – напротив. Успяхме да разгледаме основния храм преди 10 часа сутринта и преди да започне да става много горещо. Снимките със светлината рано сутрин стават страхотни, а и все още няма тълпи от хора. Обиколихме доста храмове, като нашият шофьор се опитваше да ни разказва интересни неща. За съжаление акцента и английския му бяха доста трудно разбираеми, така че се налагаше само да кимаме разбиращо без да имаме представа какво говори. Най доброто доказателство за езиковата бариера беше след като човека ни обясни къде ще ни чака след като направим обиколка на единия от храмовете,а всеки от нас разбра съвсем различно място. В крайна сметка след много обикаляне и търсене (само да спомена че всички камбоджанци си приличат и измежду 100-на еднакви тук-тук шофьори е доста трудно да си познаеш твоя) се намерихме. Или по точно Ангел даде доларче на друг шофьор за да го заведе на стоянката където принципно всички се чакат и да поразпита някой дали не си е изгубил клиентите :)
Ангкор Ват е като излязъл от миналото – супер красив и на мен страшно ми хареса. Всеки детайл от храмовете е изпипан, всички хиляди лица които са по стените на храмовете са направени невероятно прецизно. За последен оставихме храма от филма ‚Tomb Rider’ който според мен е най красивия от всички. Там се вижда как джунглата бавно си възвръща териториите. Огромните дървета са се впили здраво в камъните и са станали неразделна част от храма. След цял ден обикаляне бяхме адски изморени и решихме да се прибираме към града за вечеря и малко почивка на хладно. Вечерта хапнахме из града, направихме по един масаж на краката че даже си намерихме и супер як бар. Местните са доста дружелюбни и говорят много по добре английски от колкото в Тайланд. Когато им казахме че в момента има сняг в България и е зима, единия каза че много обичал сняг. Ние естествено се зачудихме къде е виждал сняг – и отговора беше много готин: ‚Ами по телевизията. Въпреки че тук става много студено зимата, около 20 градуса‘
продължение
Коментари
Публикуване на коментар