петък, 22 май 2015 г.

Легнала Буда, седяща Буда, сапфирена Буда - част 4 - Банког

Време беше да се замислим как ще се върнем към Банког. Обиколихме няколко агенции на Ко Самуи и си купихме трансфер – бусче от хотела, ферибот до континента, автобус до гарата и след това нощен влак. Кушетите във влака не бяха отделени както при нас в купета, а бяха от двете страни на вагона, като долния ред първоначално са седалки, които минават служители и правят на легла. Под мен беше една баба която още като тръгна влака и реши че иска да спи. Което значи че седалката на която седя става част от нейното легло и аз освен да лежа горе на моето друго не мога да правя. А горе беше такъв студ с климатици на макс. Спах със всички дрехи които имах. Влака закъсня с около 2 часа така че вместо в 8 в Банког бяхме в 10 сутринта. Натъпкахме се някакси в тук тук и се стоварихме на Као Сан. На тази улица е туристическото сърце на Банког. Пълно е с барове, ресторанти, хотели, сергии и естествено туристи. Ние както обикновено се полутахме малко докато си изберем хотел, но в крайна сметка отново попаднахме на доста добро местенце.
Метнахме багажите в стаите и тръгнахме на обиколка. Супер жега беше – може би имаше 40 градуса, всичко нажежено и излъчва топлина, а ние се мотаме и търсим да намерим Wat Saket или така наречената Златна планина. По пътя си харесахме невероятен храм, който по късно разбрах че се казва Loha Prasat. ‚Also called the 'Metal Castle',Loha Prasat is the Indian name dating from the time of Buddha, refering to a multi-storey and square based construction with metal spires and originally used as Monk's quarters. Only three such constructions ever existed in the world but only the one in Bangkok is still standing'





Както всеки храм в Тайланд и този беше пълен със статуи на Буда – седнали, легнали, медитиращи...След този красив храм, Златната планина не ни впечатли със нищо освен че имаше климатизирана зала в която успяхме да се поохладим – дори и гледката от върха не беше нищо по различно от тази в предния храм.
Следващата цел беше Wat Arun ии Храма на Зората. Из нета много препоръчваха да се посети вечерта защото е невероятно осветен. След доста спирки по пътя за натам (главно по сергийки и за ядене на всякакви странни неща), успяхме да хванем най последното корабче което минава през реката и да ни закара до храма, за смешната цена от 5 стотинки. Наистина храма е страшно красив, а и нямаше никакви хора толкова късно вечерта вече. Помотахме се, понаснимахме се и успяхме да се договорим с един тук тук да ни вземе и 5-та и да ни върне обратно на Као Сан.



На другия ден целта беше двореца. Отново облечени с дълги поли панталони отпрашихме натам след закуска. Много ‚злато‘, много красиви статуи, много буди – от всичко по много и много ни хареса. Така и не намерихме прехваленото място за ‚най-оригиналните тайландкски масажи‘ в двореца, но по късно разбрахме че по добре се е получило така. На другите им бяха направили синини от ‚масажиране‘ Естествено не пропуснахме да разгледаме и другите супер известни храмове - Wat Phra Kaew или 'The Temple of the Emerald Buddha' където тази изумрудена статуя на Буда е толкова малка, че първия път изобщо не я видяхме и се наложи да се върнем пак :) За сметка на това статуята на полегналия Буда нямаше как да пропуснем – тя се намира в храм Wat Pho и е дълга 43 метра и висока 15 метра. Самата статуя не беше кой знае колко красива, но пък двора на храма си заслужава. Ние бяхме там по залез и всичко изглеждаше нереално красиво.






За голямо наше съжаление дойде краят на почивката и на другия ден си хванахме самолетчето и се върнахме обратно в реалността, и за съжаление този път „бизнес класата“ беше пълна и нямаше място за нас!