петък, 15 май 2015 г.

Земя на огън и лед - последни дни

27.02 - 28.02.2015

Последен ден в Рейкявик и последна нощ с надежда за сияние. Много спокойно градче като за столица, малко и спретнато центърче, чистичко, ако си чистят тротоарите от леда направо ще е перфектно. Оставихме колата на една жена, която ни чакаше пред една супер мини табелка с името на фирмата. Доста криминална фирма излезе ама айде, поне колата си вървеше и беше здрава. Пообиколихме доста града, направихме задължителната снимка пред ‚Sun Voyager‘, като даже се отбелязахме и с един местен битак, на който продаваха какви ли не джунджурии, от бижута от вулканични камъчета до вмирисана акула. Еми от бижутата си купихме ама за акулата никой не се престраши че тази миризма сигурно не се измирисва със седмици. Вечерта се бяхме засилили да си купуваме трип за сиянието, поне да имаме по голям шанс да го видим. Но хората в хостела ни изгледаха странно и казаха - ‚Ама за какво ви е, то ще се вижда и от тук‘. Еми добре айде от нас да мине ще си спестим по 35 евра. И вярно – взеха че познаха. Към 9 поглеждам за всеки случай през прозореца (гледането в небето през 10на мин ми остана като навик още седмица след екскурзията) и виждам една страхотна зелена черта. АААА СИЯНИЕ – и настана една паника :) Кое по напред – да си облечем дебелите дрехи, да погледнем през прозореца или да вземем статива и апарата. И това 4 човека в абсолютна паника искайки всичко да стане бързо и едновременно. Някак си излязохме от стаята и се появи следващата пречка – едни китайчета се мотат при обувките и изобщо не забелязват нашия ентусиазъм. Е след няколко екзалтирани вика – ‚Lights, Aurora’ най накрая се усетиха и изкочиха да си правят селфита. Много снимки съм гледала на сиянието от какви ли не невероятни места но на живо е милион пъти по въздействащо. То се движи, променя форма, цвят, размер и ти само се надяваш да се задържи колкото може повече за да му се радваш. Страхотен завършек на страхотно пътешествие, нямаше как да искаме повече и все пак – остава плана за Исландия през лятото защото тези гледки трябва да се видят непременно и с други цветова. А да не забравяме и пъфините:)
П.П. добре че беше Веси да имаме и наши снимки на Аврора Бореалис :)


 Модерна форма на 'blind dates'. Самотни ръкавички си търсят половинката :)
на кафе в цивилизацията


Който иска да пробва кит и кайра как са на вкус. Ние определено предпочитаме да ги гледаме не в чиния..