понеделник, 8 юни 2015 г.

Земята на инките - част 1

След голямо чудене и дебнене на цени, самолетния билет най накрая е факт – Wizz до Барселона и Иберия до Лима. Февруари 2013 – в България е зима, в Испания е 10-на градуса а в Перу е лято. Познайте колко багаж е това :)
Самолета до Лима е пълен до дупка и то основно със семейства с деца, които си бяха помъкнали цялата покъщнина. Всеки имаше по 2 огромни куфара ръчен багаж, които в мнозинството от случаите даже не можеха да минат по пътеката между седалките. След доста блъскане и туткане всички вече се бяха настанили и излетяхме по план. И тогава започна непрестанното трополене напред назад – фаза първа: да се изпие колкото се може повече кока кола, фанта и каквото още се предлага без пари. Фаза втора – да успееш да ‚устискаш‘ докато ти дойде реда за тоалетната, имайки предвид постоянната опашка от поне 5 човека. Фаза трета – бързо на място и да започнем отново с фаза първа...И така докато не кацна самолета. Сигурно се изпиха поне 2 тона газирани напитки за тези 6-7 часа полет. Предполагам се досещате колко е невъзможно да се спи в целия този цирк?
Пристигаме на летището в Лима към 7 вечерта все още обути със зимните обувки и дебелите якета. Естествено че изглеждаме и се чувстваме абсурдно на фона на 40 градусовата жега и 90% влажност. Добре че от хостела имахме организиран транспорт и след около час си бяхме в стаята блаженно изтегнати на леглата. Както може да предположите в хостелите климатици няма, така че температурата вън и вътре си беше 36-40 градуса но ние бяхме толкова изморени че и в сауна можеше да заспим без проблем :)
На следващия ден направихме разходка из новите квартали на Лима - Мирафлорес и Баранко. Естествено Руди успя да изгори за отрицателно време :) Кварталчетата бяха ОК – с нови блокчета, голямата им забележителност е мол-а с изглед към океана. А самия океан беше доста мръсен – или поне такова впечатление оставя огромното количество жълтеникава пяна която се появява където се разбиват вълните. Помотахме се, поседяхме и в парка и веднага ни заговориха – от къде сме, какво правим там, пробвахме ли вече ‚севиче‘. Много приятелски настроени тези перуанци, говориха супер разбраем испански и нямахме никакви проблеми с комуникацията. Честно казано не видяхме нищо кой знае колко впечатляващо а и ни беше доста горещо, та след обяд доста време поседяхме на сянка в парка. Или да се изразя по пътешественически ‚ искахме да усетим как минава деня на месните и да се смесим с тях‘ Вечерта решихме да пробваме това велико чудо на перуанската кулинария ‚севиче‘ и аз лично изобщо не го харесах – а много обичам риба. Има някаква подправка която изобщо не ми допадна, да не говорим че е полу сурова рибата..

В 7 на другата сутрин беше ‚самолетчето‘ към Куско. Казвам самолетче защото аз в по малък самолет никога не бях се качвала. То няма и как да е по голямо имайки предвид че трябва да каца в долина отвсякъде заобградена с огромни планини. Летището в Куско също е много малко, няма автобусчета които да те взимат от самолета, а директно си ходиш по пистата до сградата за да си прибереш багажа.
Куско е древната столица на империята на инките, на 3 500 метра надморска височина. Градът е изграден от император Пачакути през 1438 г., въпреки че областта е била населена от инките още през 1200 г. Разликата от Лима беше огромна – невероятни планини, зеленина и разбира се лека полека започват да се забелязват местни облечени в традиционния перуански стил. Тук ми направи впечатление колко ниски са местните перуанци – ние определено нямаме манекенски ръст но въпреки това бяхме с една глава над всички :) Което се оказа лек проблем когато използвахме техния транспорт – седалките бяха мини и с Руди едвам се събрахме в между селските автобусчета.
Естествено нямахме търпение да видим всичко и опитаме от всичко (с изключение на печените морски свинчета на клечка които се предлагаха на пазара...) По пътя към хостела който беше точно до центъра, таксиджията ни разказа доста неща за града. Остави и визитка ако случайно ни потрябва гид но ние не се възползвахме. Тук вече се усещаше че сме в планината – нямаше я адската жега на Лима,а за късмет валя дъжд само през нощта. Метнахме багажа в хостела и тръгнахме на обиколка - Центъра, храма на слънцето, местния пазар с невероятните фрешове. Тези фрешове ми станаха любими - всяка сутрин вместо кафе пиехме невероятно вкусни фрешчета от манго, маракуя, папая и всякакви други плодове на които даже не им знам името. Принципно Куско е малко по високо и по повечето форуми пишеше че ще имаме проблем с височината, но ние не усетихме нищо. Все пак с ‚научни‘ цели пробвахме и от така известния лек на инките за предотвратяване на виссочинна болест който беше под форма на чай, листа, бонбони че дори и бира :)



Храма на слънцето в Куско












Бира с листа от кока - уж..














продължение