Румъния - една приятна изненада част 2
Следваща спирка – Брашов, като малко се пообъркахме по пътя та ни отне малко повечко време но успяхме към 9 да стигнем благополучно. Хората ни чакаха, като изненадата беше че говориха само румънски и испански – ихууу не съм предполагала че ще ми се наложи да говоря на испански но се разбрахме без проблеми. Вечерта мина в супер приятната компания на приятели от Румъния, които бяха на почивка в Брашов. Заредени с много положителни емоции си легнахме в очакване на ‚вампирският ден‘ и замъка Бран.
На сутринта успяхме да разгледаме центъра на Брашов и страшно много ни хареса. Купихме си нещо подобно на нашата баница за закуска, пихме по едно кафенце и отпрашихме към замъка Бран. Там по случайност се засякохме отново с Андрей и се ‚възползвахме‘ от препоръките им – пробвахме нещо подобно на козунак, но с формата на кух цилиндър, както и нещо като кюфтета от картофено пюре с пълнеж от варени сливи...Козунака беше невероятен, но за сливите го нямаше ефекта ‚уау‘ . Самият Замък Бран е интересен, но незнайно защо е известен като замъка на граф Дракула след като Влад се предполага че е отседнал там за една вечер, като дори и това не е сигурно. Иначе сградата е готина, има си тайни входове, тесни вити стълбички, за разходка е идеална стига някой да няма големи очаквания да види вампири :) Околността също е интересна, обиколихме няколко манастира, една крепост от която имаше страхотна гледка и след това решихме да се върнем към Брашов за да се качим с кабинковия лифт за да видим как е гледката от горе. Докато се довлечем до станцията на кабинката, стана 5 и видяхме как последната кабинка тръгва нагоре. Нищо, ние с Радо сме ентусиасти и ‚атакувахме‘ пътеката нагоре, докато Веси и Руди останаха да си почиват. Много приятна пътечка, за около час и половина бяхме на горната станция на лифта, точно при големите букви 'Брашов', тип Холивуд. Направихме няколко снимки и обратно надолу, за да успеем да слезем навреме за уговорката за ресторанта. Имахме запазена маса заедно с Андрей и жена му в препоръчан ресторант от тях, където според тях е най добрата румънска кухня в Брашов. Наистина беше така – всичко беше супер вкусно. За добре дошли се сервира като комплимент от заведението нещо подобно на нашите пръжки – сланина с малко месо на скара. По румънска традиция ударихме по един шот преди ядене от тяхната сливова ракия. Аз ядох супа от маруля, защото ми звучеше безумно, а се оказа страшно вкусно, всъщност всички ястия които поръчахме там бяха страхотни. Румънското вино също се оказа много добро.
На сутринта потеглихме към Сигишуара, което се окана едно малко красиво градче, но което се разглежда доста бързо. За около час обиколихме забележителностите, и там вече видяхме нещо наистина свързано с граф Дракула – родната му къща. Но тъй като всички много хвалиха Сибиу, което беше следващата ни спирка, не губихме много време и тръгнахме натам. Бяхме запазили ‚Grand Central Studios’ които са на 2 минути от историческия център на града пеша и бяха с много чисти и приятни стаи на супер удобно място. Метнахме багажите, взехме си карта и газ към центъра. Малки улички, църкви, големи красиви площади, навсякъде чисто и подредено. Много ни хареса часовниковата кула, на която успяхме да се качим и да снимаме залеза. Тя е 6 етажна и от горе се открива страхотна гледка към целия център. Навсякъде цари едно спокойствие и е много приятно да седнеш на някое от скритите в малите улички заведения, да пиеш бира и да гледаш хората. След това следваше заслужената вечеря в румънски стил, с меню в което всичко се сервираше с качамак. Ядохме сърми с качамак, качамак с месо, качамак с румънски сирена и това полято с малко от румънското винце което така ни хареса предния вечер - идеален завършек на деня.
Трябва си почивка от обикалянето :)
За последния ден остана и най голямото разстояние което трябваше да изминем – 440 км, които принципно не би трябвало да отнемат кой знае колко време, но в по голямата част от пътя се движихме с 60км/ч. Село след село, завои, камиони и всякакви такива екстри не позволяваха да се кара по бързо, но пък за сметка на това пътя мина през планина
по поречието на една река и е
много живописен. За раздвижване разгледахме много красив манастир, който е построен точно до реката, след това минахме по ‚невероятното‘ околовръстно на Букурещ и неусетно бяхме на наша земя. Честно казано не ни се прибираше – Трансилвания много ни изненада и страшно ни хареса. Определено си заслужава да се види
На сутринта успяхме да разгледаме центъра на Брашов и страшно много ни хареса. Купихме си нещо подобно на нашата баница за закуска, пихме по едно кафенце и отпрашихме към замъка Бран. Там по случайност се засякохме отново с Андрей и се ‚възползвахме‘ от препоръките им – пробвахме нещо подобно на козунак, но с формата на кух цилиндър, както и нещо като кюфтета от картофено пюре с пълнеж от варени сливи...Козунака беше невероятен, но за сливите го нямаше ефекта ‚уау‘ . Самият Замък Бран е интересен, но незнайно защо е известен като замъка на граф Дракула след като Влад се предполага че е отседнал там за една вечер, като дори и това не е сигурно. Иначе сградата е готина, има си тайни входове, тесни вити стълбички, за разходка е идеална стига някой да няма големи очаквания да види вампири :) Околността също е интересна, обиколихме няколко манастира, една крепост от която имаше страхотна гледка и след това решихме да се върнем към Брашов за да се качим с кабинковия лифт за да видим как е гледката от горе. Докато се довлечем до станцията на кабинката, стана 5 и видяхме как последната кабинка тръгва нагоре. Нищо, ние с Радо сме ентусиасти и ‚атакувахме‘ пътеката нагоре, докато Веси и Руди останаха да си почиват. Много приятна пътечка, за около час и половина бяхме на горната станция на лифта, точно при големите букви 'Брашов', тип Холивуд. Направихме няколко снимки и обратно надолу, за да успеем да слезем навреме за уговорката за ресторанта. Имахме запазена маса заедно с Андрей и жена му в препоръчан ресторант от тях, където според тях е най добрата румънска кухня в Брашов. Наистина беше така – всичко беше супер вкусно. За добре дошли се сервира като комплимент от заведението нещо подобно на нашите пръжки – сланина с малко месо на скара. По румънска традиция ударихме по един шот преди ядене от тяхната сливова ракия. Аз ядох супа от маруля, защото ми звучеше безумно, а се оказа страшно вкусно, всъщност всички ястия които поръчахме там бяха страхотни. Румънското вино също се оказа много добро.
За последния ден остана и най голямото разстояние което трябваше да изминем – 440 км, които принципно не би трябвало да отнемат кой знае колко време, но в по голямата част от пътя се движихме с 60км/ч. Село след село, завои, камиони и всякакви такива екстри не позволяваха да се кара по бързо, но пък за сметка на това пътя мина през планина
по поречието на една река и е
много живописен. За раздвижване разгледахме много красив манастир, който е построен точно до реката, след това минахме по ‚невероятното‘ околовръстно на Букурещ и неусетно бяхме на наша земя. Честно казано не ни се прибираше – Трансилвания много ни изненада и страшно ни хареса. Определено си заслужава да се види
Коментари
Публикуване на коментар