Румъния - една приятна изненада част 1
Май 2015
Въпреки че Румъния е толкова близо, винаги оставаше на заден план при планове за пътуване. И то не за друго, ами все си представях че там е ужасно мръсно, гадно и депресиращо. Въпреки всичко тези майски празници се организирахме и заедно с Веси и Радо си спретнахме едни ‚ road trip’ . Началото беше ‚невероятният‘ път през Дунав мост, пълен с коли, камиони, смог, дупки и каквото можеш да се сетиш. Но след няколко километра започнахме да минаваме през доста спретнати селца пълни с живот, подредени къщички с много поддържани фасади, хора, деца тичащи напред назад. За по малко от час стигнахме до столицата. За Букурещ нямам думи – огромни булеварди, навсякъде чисто и подредено, супер поддържани паркове, работещи фонтани, вело-алеи, изобщо тотално различно от очакванията.
Кръгчето което направихме в по-лесен за представяне вид :)
Бързо намерихме хотела, който се оказа в доста богат квартал, оставихме колата и багажа и нетърпеливи излязохме на разходка. Оказа се, че първи май и там е почивен ден и почти всичко е затворено. Обикаляхме търсейки карта с основните забележителности, но така и не успяхме да си намерим и какво да се прави – по стария начин с питане :) Намерихме стария град Strada Lipscani.
През 1400 г. повечето занаятчии от Румъния, Австрия, Гърция и България основали работилниците си именно в тази част на Букурещ. Скоро след това районът станал известен като Липскани (Lipscani), заради многото немски търговци от Лайпциг. Разгледахме църквата ‚Ставрополеос‘, сградата на спестовната каса, няколко музея – само от вън, тъй като не работеха, и седнахме да пробваме как е тяхната кухня. Еми не уцелихме точно румънски неща, защото излезе че сме в немска бирария ама поне местна бира и винце имаха да предложат :)
Следваща спирка беше парламента, тази така известна сграда довела страната почти до фалит и продължаваща да гълта адски много ресурси. До там се стига по огромен булевард с много зеленина, фонтани и много велоалеи. Между другото страхотно пречатление прави че целият град е с велоалеи – с кеф да караш колело.Даже се замислихме следващото ходене до там да е с колелата. Подобаващ на размерите на сградата, паркинга отпред също беше гигантски – не знам дали с коли се пълни но пък изглежда идеален за концерти примерно. За съжаление не успяхме да влезем, тъй като трябвало доста по рано да го заявим, но и от вън си беше впечатляваща гледка.
Пътя обратно към хотела отново беше през стария град, където вече се усещаше доста раздвижване – заведенията бяха пълни, имаше много хора по улиците, абе живота кипи с пълна сила. И ние не останахме по назад и седнахме да пием по едно винце с брускетки за ‚по добър сън‘ Все пак на другата сутрин беше ред на ‘Muzeul Satului’ или така наречения музей на бита. Той се намира в страхотен парк с езерце. Пресъздадени са страхотни къщички от различни години от миналото на Румъния, има много ръчно изработени предмети и магнити на които разбира се ние не можахме да устоим :) Беше пълно с български туристи които се пазаряха за цени, крякаха, викаха и общо взето доста шум вдигаха, докато ние си пийвахме кафенце в една от старинните къщи. Помотахме се още малко и отлепихме към солната мина в Slanic. Времето малко се поразвали и започна да вали, но ние бяхме подготвени с дъждобрани, така че чакането на опашката за мината под дъжда не успя да ни уплаши. А то си беше доста – поне час, защото системата им за транспортиране се състои от няколко маршрутки които те извозват на 200 метра под земята до входа на мината. Преди е имало асансьор, но след някаква авария преди няколко години са го спрели. Много се колебаехме в началото дали да чакаме изобщо, но супер много се радвам че го направихме – мината е място което не може да се опише. Чувството е все едно влизаш в мините на джуджетата от ‚Властелина на пръстените‘. Оргомни галерии, тавана е супер високо и всичко е все едно от мрамор – и пода и стените. Първото което направихме естествено беше да близнем стените да проверим дали са солени :) Еми да – солени са, самият въздух е солен и оставя лек солен вкус на върха на езика. Тъй като този въздух е много полезен за хора с астма, долу в мината имаше няколко легла където хората си спяха, игрище за футбол, за баскетбол, тенис на маса, блъскащи колички, кафе...Много много яка мина и това е единственото място за което ме е яд че не си носихме фото апарата
най голямата сграда която съм виждала
Солна мина като от Властелина на пръстените
продължение
Въпреки че Румъния е толкова близо, винаги оставаше на заден план при планове за пътуване. И то не за друго, ами все си представях че там е ужасно мръсно, гадно и депресиращо. Въпреки всичко тези майски празници се организирахме и заедно с Веси и Радо си спретнахме едни ‚ road trip’ . Началото беше ‚невероятният‘ път през Дунав мост, пълен с коли, камиони, смог, дупки и каквото можеш да се сетиш. Но след няколко километра започнахме да минаваме през доста спретнати селца пълни с живот, подредени къщички с много поддържани фасади, хора, деца тичащи напред назад. За по малко от час стигнахме до столицата. За Букурещ нямам думи – огромни булеварди, навсякъде чисто и подредено, супер поддържани паркове, работещи фонтани, вело-алеи, изобщо тотално различно от очакванията.
Бързо намерихме хотела, който се оказа в доста богат квартал, оставихме колата и багажа и нетърпеливи излязохме на разходка. Оказа се, че първи май и там е почивен ден и почти всичко е затворено. Обикаляхме търсейки карта с основните забележителности, но така и не успяхме да си намерим и какво да се прави – по стария начин с питане :) Намерихме стария град Strada Lipscani.
През 1400 г. повечето занаятчии от Румъния, Австрия, Гърция и България основали работилниците си именно в тази част на Букурещ. Скоро след това районът станал известен като Липскани (Lipscani), заради многото немски търговци от Лайпциг. Разгледахме църквата ‚Ставрополеос‘, сградата на спестовната каса, няколко музея – само от вън, тъй като не работеха, и седнахме да пробваме как е тяхната кухня. Еми не уцелихме точно румънски неща, защото излезе че сме в немска бирария ама поне местна бира и винце имаха да предложат :)
Следваща спирка беше парламента, тази така известна сграда довела страната почти до фалит и продължаваща да гълта адски много ресурси. До там се стига по огромен булевард с много зеленина, фонтани и много велоалеи. Между другото страхотно пречатление прави че целият град е с велоалеи – с кеф да караш колело.Даже се замислихме следващото ходене до там да е с колелата. Подобаващ на размерите на сградата, паркинга отпред също беше гигантски – не знам дали с коли се пълни но пък изглежда идеален за концерти примерно. За съжаление не успяхме да влезем, тъй като трябвало доста по рано да го заявим, но и от вън си беше впечатляваща гледка.
Пътя обратно към хотела отново беше през стария град, където вече се усещаше доста раздвижване – заведенията бяха пълни, имаше много хора по улиците, абе живота кипи с пълна сила. И ние не останахме по назад и седнахме да пием по едно винце с брускетки за ‚по добър сън‘ Все пак на другата сутрин беше ред на ‘Muzeul Satului’ или така наречения музей на бита. Той се намира в страхотен парк с езерце. Пресъздадени са страхотни къщички от различни години от миналото на Румъния, има много ръчно изработени предмети и магнити на които разбира се ние не можахме да устоим :) Беше пълно с български туристи които се пазаряха за цени, крякаха, викаха и общо взето доста шум вдигаха, докато ние си пийвахме кафенце в една от старинните къщи. Помотахме се още малко и отлепихме към солната мина в Slanic. Времето малко се поразвали и започна да вали, но ние бяхме подготвени с дъждобрани, така че чакането на опашката за мината под дъжда не успя да ни уплаши. А то си беше доста – поне час, защото системата им за транспортиране се състои от няколко маршрутки които те извозват на 200 метра под земята до входа на мината. Преди е имало асансьор, но след някаква авария преди няколко години са го спрели. Много се колебаехме в началото дали да чакаме изобщо, но супер много се радвам че го направихме – мината е място което не може да се опише. Чувството е все едно влизаш в мините на джуджетата от ‚Властелина на пръстените‘. Оргомни галерии, тавана е супер високо и всичко е все едно от мрамор – и пода и стените. Първото което направихме естествено беше да близнем стените да проверим дали са солени :) Еми да – солени са, самият въздух е солен и оставя лек солен вкус на върха на езика. Тъй като този въздух е много полезен за хора с астма, долу в мината имаше няколко легла където хората си спяха, игрище за футбол, за баскетбол, тенис на маса, блъскащи колички, кафе...Много много яка мина и това е единственото място за което ме е яд че не си носихме фото апарата
продължение
Коментари
Публикуване на коментар