сряда, 26 август 2015 г.

Танзания и Занзибар - сафари Тарангире парк

САФАРИИИИИ - първа спирка Тарангире, шестият по големина парк в Танзания. Основната идея да го изберем е, че по време на сухия сезон там има вода която привлича много животни от другите паркове, както и едно дърво което много исках да видя на живо - баобаб. Наричат го още 'upside-down tree' защото короната му прилича на корени, а според легендата Господ се ядосал на баобаба и го изхвърлил от рая, и при падането той се забил с короната в земята а корените му останали отгоре :) Баобабите стават огромни, като най голямото дърво за момента е в Южна Африка и е направено на бар ' "The Big Baobab Pub".
Първи срещи с масаите по пътя - тези хора живеят на възможно най невероятните места - в средата на нищото. Няколко къщички с покриви от палмови листа, заобградени с ограда от клони за да се предпазват от хищници и наоколо стада от крави и кози представляват цялото село. Всяка локва с вода се използва за пералня, а покрай пътя нон стоп сноват хора водещи магарета натоварени с туби вода за пиене и готвене.
Продавачи край пътя - зима е, има няма 20 градуса, на хората им е студено и трябва да се топлят на огън..
Та как се пресича в Африка и какъв е произхода на този така известен пътен знак: Масай взима една зебра, мята я на платното, пресича, и я връща обратно в дивото.




Първа спирка за деня е входа на парка за да оправят документите. Това е добре дошло за нас, за да можем да 'налазим' баобаба който е в съседство. Еми вярно чичко гугъл не лъже - това дърво е огрооооомно, а казаха че е само 'младеж' няма даже и 1000 години. Вътре в самия парк имаше още много, но освен на специалните места за обяд, по пътя не можехме да слизаме от джипа, така че им се наслаждавахме само отдалеч. И приказката започна - още почти на входа на парка ни посрещнаха супер много зебри и антилопи Гну. Според гид-а те често си живеят заедно, защото комбинират както той се изрази 'good eye and good smell for lions'. В началото бяхме - 'Спри, спри има зебри', а след няколко часа - 'Пак зебри, давай давай'. В самият парк бяха дошли и супер много слонове, видяхме и доста малчугани който се клатушкаха много сладко около по големите. Малчугани ама си тежат по половин тон :) След като обикаляхме доста, но царете на сафавана не благоволиха да ни се покажат, спряхме за обяд. Това беше най якото място на което съм обядвала някога, и не мисля че скоро ще има конкуренция. Гледката е към реката долу, в която се къпеха едно семейство слончета, а наоколо обикаляха маймунки които много искаха да си вземат нещо от някой за спомен, но успяха само една ябълка да докопат. За сметка на това толкова демонстративно си я изяде седнало на един клон, че как да му се сърдиш на маймунчето



антилопа Гну




Обяда ни се приготвя от готвача всяка сутрин и за всеки си има кутия, пълна със достра странни неща. Имаше разбира се банан, сокче от манго и май странния сандвич който никога не бих си представила - с настърган морков??? А да - всичкия хляб в Танзания е СЛАДЪК, а на някой места даже си го хапвахме за десерт защото повече приличаше на козунак от колкото на хляб. Та да се върнем на сандвича - сладък хляб, с малко масло и настърган морков.. Изобщо не звучи обещаващо, но пък излезе вкусен да му се ненадява човек. За десерт явно или за да има нещо за ядене ако морковите не са ви по вкуса, имаше 'мекица' от оризово тесто и чаени бисквити. Никой от нас не си изпи сокчетата и всички си оставихме и бисквитите, така че решихме да ги подарим на децата по пътя - те със сигурност повече щяха да ги оценят от колкото ние. След този така подробно описан обяд, скочихме в джипката да търсим лъвчета. Гид-а ни Балтазар сякаш имаше очи и на гърба и то снабдени с бинокъл - ние уж постоянно гледахме, а накрая все той ни сочеше интересните неща. Най трудно се оказа да се види дървестния 'hyrax' (нямам идея как се казва на български), а за Данчо даже се оказа невъзможно, въпреки че го въоръжихме с бинокъл и му показахме и снимка на животинката - нямаше успех. Ама той Балтазар си каза - много трудно за забелязване за очите на мзунгу.

хммм  - ако не се лъжа това трябва да е импала


и една мангуста
е това огромно чудо е Марабу. Определено ме изуми с размер
ето го нашият невидим хайракс :)






Вече към края на деня, най накрая успяхме за 'зърнем' и лъвове. Не казвам да видим, защото те се бяха излегнали на едно дърво доста далеч от пътя, и толкова успешно се сливаха с жълтата трева че определено ги разбирам горките антилопи как не ги забелязват докато не стане късно. Почакахме да видим дали няма да се поразмърдат но явно бяха си похапнали солидно защото най голямото им движение беше да се обърнат по гръб. Ха познайте къде са лъвовете на първата снимка :)





След като излязохме от парка започнахме да се оглеждаме къде има по малко деца на едно място за да можем да им дадем сокчетата, с идеята да има за всички. Звучи много лесно но се оказа мисия невъзможна (на бас че и Том Круз няма да се оправи). В секундата в която колата спря до децата и отвсякъде се материализираха още 3 пъти по толкова. Не знам как го правят - измислили са телепорта явно..И започна буквално борба кой ще се докопа първи до колата за да успее да вземе сокче или бисквитки, точно каквото искахме да избегнем. За съжаление нямахме нищо в нас допълнително което можехме да споделим и ни стана мъчно колко деца останаха разочаровани, но нямаше какво да се направи, затова си продължихме към първите ни палатки в Африка. Къмпинга се оказа изненада - ние в България към момента толкова добре уредени къпминги нямаме. Местата за палатки са под дървета на сянка, на тревичка, има бани с топла вода, закрито място за вечеря в случай че вали, всичко чисто, изобщо нищо общо със света навън. Предупредиха ни, че това ще е единствения кемп който е до населено място, така че пообиколихме да видим за какво става дума из селото, като целта беше да си купим препоръчаното местно пиене 'Коняги', което аз си мислих че трябва да е коняк, а то се оказа джин. Еми лошо няма - джин с тоник, с цел профилактика - нали уж хинина бил полезен по тези ширини :) По случайност видяхме и купихме червени банани от пазара, които излязоха много вкусни, че даже ги имало само в тази област, само дето докато се сетим да ги снимаме и остана само един..
Twiga Camp
 
пазара за плодове и зеленчуци - всичко е прясно (то няма и как да е замразено като се има предвид че нямат ток)
ох,ох..много хубаво Коняги

продължение