вторник, 8 септември 2015 г.

Танзания и Занзибар - сафари Нгоро-Нгоро

Ставане по изгрев, закуска и отново цял ден из Серенгети. Минахме пак през местата където предния ден бяха големите котки - гепарда и леопарда, но този път нямаше никой. Лъвовете също явно бяха решили да се поразходят. Сега си дадохме сметка какъв късмет сме изкарали да успеем да видим всички големи котки в един ден. Но пък днес беше ден за жирафи, импали и хиляди газели Томсън. Естествено и неизменните зебри - ама те май са навсякъде по много..
Отново неусетно минахме по супер друсащият път и пристигнахме точно за вечеря в лагера на ръба на кратера, наплашени от Балтазар че там е адски студ. Кой да очаква студ в Африка - имах една термо блуза и един суичър, бонуса е шала който принципно беше предназначен за Доха, а и другите имаха горе долу толкова дебели дрехи. Повече ме беше яд че не си нося моя спален чувал, защото тези които ни ги дадоха са си чисто летни, ама пък се успокоявах че надали ще падне под нулата. Нямаше какво толкова да се прави, така че докато Фараги ни донесе обещаната танзанийска вечеря разцъкахме малко карти, въпреки че наоколо беше като в кошер - лагера беше пълен, хора щъкаха нон стоп напред назад, и италианската група се опитваше (и успяваше) да проглуши всички. Познайте какво им сервираха за вечеря :) - спагетииии. Докато вечеряхме вярно захладня, но не беше чак толкова страшно колкото Балтазар го описа, въпреки че той се беше увил с едно одеало като мумия и само повтаряше - Cold, cold. Нещо от рода на 5-6 градуса ми се върти из главата, което на 2700м височина в средата на зимата си е направо топло за нашите ширини.
Сега малко за вечерята - бяхме помолили Фараги да не ни готви европейски неща защото можем да си ги ядем и в къщи, а нещо типично за страната. Мноооого добър избор на меню - салата с авокадо полята с дресинг с манго, нещо като гювеч с телешко и зелени банани и за десерт крем от ананас. Облизахме си пръстите, след вечеря едвам се дотъркаляхме до палатките. Този път без конягита и бири за вечеря, защото излизането от палатките вечер не е много препоръчително, и то не защото има хищници (има но не толкова често), а защото около палатките пасат биволи, които не се препоръчва да изненадваш.
Кемпа преди да се изсипят всички туристи

А това е манджичката с банан





Следващия ден започва както обикновенно с ранно ставане - 5.30 този път - тъкмо се зарадвах че ще снимаме изгрева, а то такава гъста мъгла се стелеше че едвам се виждаше съседната палатка, да не говорим за слънце. Но за сметка на това италианците се чуваха навсякъде - Пабло та Пабло. Нагънахме по няколко палачинки набързо и към 6 вече слизахме по супер стръмния път надолу към кратера. Парка Нгоро - Нгоро е в кратера на изгаснал вулкан, като стените му се извисяват на 600м височина. Вътре няма никакви постройки или живеещи хора, като дори и масаите са били изселени навън за да може животните да са на спокойствие.
Първата сцена за деня беше доста динамична - десетина хиени се опитваха да отмъкнат плячката на два лъва, а покрай тях наобикаляха и няколко чакала ако могат да закачат и те нещо. Голямо мрънкане, ръмжене, гоненица докато най накрая на лъвовете им писна и 'станаха от масата'. Е тогава настана голяма радост в редиците на хиените, която беше придружена със супер подигравателния им смях, а след това дърпането и гоненето продължи но помежду им за най големия дял от плячката. Лъвовете за сметка на лудницата зад тях, точно по царски минаха покрай всички туристи и отидоха да пият водичка. Наоколо си пасяха слончета, антилопи и да споменавам ли пак - зебри :) Но голямата цел за деня беше Носорог. Малко трудна цел, защото според гида ни има останали само 15 носорога, но Африка ни направи и този подарък и за довиждане от парка ни помаха и носорог :)
Гледка от палатката в 5.30 сутринта
Съседа по палатка - хрупаше си на 10м зад нас
 Езерото в средата на кратера е солено и е почти пресъхнало през зимата
Лъвчо все още си носи плячката, въреки досадниците

Доста от далеч ни се показа и носорога, но важното е че извадихме късмет




Кратера е пълен с живот, като повечето животни дори не мигрират. Има достатъчно вода и храна да изкарат зимата, даже и рекичка за хипота.
Този не участва в гонитбата, затова се оглежда за плячка
 малко хипота с птички
Жерав - националното животно на Уганда






Докато чакахме Балтазар да натовари багажа на джипката, имаше малко екшън и на поляната на кемпа. Трима англичани решиха да си хапнат обяда на полянката на слънце. Точно седнаха и забелязахме как един орел кръжи над поляната. Той явно видя пилето в кутиите на хората, защото започна да кръжи над тях, докато изведнъж показа нокти и започна да се спуска. Те се разбягаха и се скриха под навеса а птицата направи още няколко кръгчета :) Балтазар беше готов, време за път -  изобщо не искахме да тръгваме но нямаше как, краят на сафарито дойде и трябваше да се връщаме към Аруша. Все пак на другата сутрин ни чакаше самолетчето за Занзибар.

продължение