петък, 11 септември 2015 г.

Танзания и Занзибар - плажове

След само 45 минути полет вече бяхме на остров Занзибар. Още със слизането от самолета усетихме разликата в температурата - зима не зима, там си беше 30-на градуса. Имахме си предварително уговорен транспорт, кола за 24 часа със шофьор, който след около час път ни остави пред хотела в Paje да се настаним. Страхотно хотелче - http://demanilodge.com/ - има си басейн, ресторант, бунгало със собствена баня и тоалетна и по време на отлив разстоянието до плажа е 2 мин, а на прилив е 10. Разликата е в това, че прилива залива плажа който е най близо и трябва да се излезе от друго място, но пък на бара има информация по дни и часове кога е най голям отлив и може да се прецени от къде да се мине. А който не обича големи приливи може да спи от другата страна на острова, където морето не бяга на 2 км навътре
Гледката от нашето бунгало





Следваща спирка - Стоун Таун. Малки улички пълни с магазинчета, крепост и страхотна гледка към океана. Неусетно минаха няколко часа в обикаляне на старата част на града, като единственото ни разочарование беше къщата на Фреди Меркюри. Няколко пъти я подминахме и когато накрая ни я показаха, единственото което я различава от другите е, че има табела над вратата.Жалко. Нищо де, време е за залеза и се настанихме в бар на самия плаж, където даже имаше и 'happy hour' на страхотните коктейли които предлагаха. Масичките са на плажа, със гледка точно към залязващото слънце, а самият бар е съседен на хотел Хаят на чийто плаж имаше програма за забавление на туристите и разни хора скачаха, превъртаха се ,абе правиха всякакви акробатични номера които ние много не отразихме защото гледката към океана просто ни грабна.
Крепостта до морето
Това е вида на местните магазинчета
Къщата на Фреди - добре че ни я показаха за да не я подминем
Мммм коктейлчета за по 6000 шилинга и невероятна гледка
Красота

Децата се забавляват в топлата вода.


След невероятният залез дойде ред и на невероятният 'food market'. Имаше толкова много морски дарове на едно място и толкова апетитно изглеждаха всички че избора беше супер сложен. А и това че половината риби не ги бяхме чували никога изобщо не помогна - затова генерално решение, избор по външен вид, като аз държах да опитам омар и наистина това беше най най най вкусното нещо което съм пробвала. За сметка на това за мен най странна на вкус беше някаква риба с черно месо, която честно казано ми приличаше на вкус на ужасните исландски бонбони с лакриц, но пък на Руди много му хареса (ама той и бонбоните харесваше :)) За десерт - току що изцеден сок от захарна тръстика. Толкова ми хареса, че следващите 3 дни навсякъде търсих да си купя но по плажовете нямаше
Машинката за най якия сок
Риба, скариди, всичко каквото му се иска на човек
Извънземните морски деликатеси





Добре че срещата с шофьора беше точно до пазара, че след толкова ядене не знам как щяхме да се дотътрим по далеч. Но вечерта изобщо не приключи до тук - всеки четвъртък в нашият хотел се организиа парти с жива музика, и за късмет се пада точно тази вечер. Голям купон беше и бяха дошли и много занзибарци да се забавляват, та потанцувахме и ние.


Добре че човечеца на стола се усети че е точно на средата на дансинга...


Паже е известен като идеален за кайт, особенно когато има отлив. Тогава се образува нещо като лагуна без вълни, защитена от океана от риф и дълбока максимум метър. Има много училища които предлагат уроци и наем на екипировка. Ние не се възползвахме но за сметка на това останахме изумени от красотата на самият плаж - супер ситен бял пясък, водата си променя цвета във всички нюанси на синьо-зеленото, палми покрай пясъка и няма бетон, музика или лудница. Голямо забавление беше да гоним рачетата по плажа - супер са бързи :) Имахме и малко премеждие по пътя към плажа - точно на пътеката се беше настанило едно стадо крави с няколко бичета. Изобщо не пожелаха да се мръднат, а едното биче реши да се прави на бик и започна да ни гледа лошо и наведе рогца, като почти боцна с тях Данчо. Та като по умни решихме да им отстъпим пътеката и да ги заобиколим.
Гледа лошо бялото биче - голям побойник ще стане като порастне
Тук сме поне на половин километър навътре в морето. Още никой не подозира колко е силно слънцето и как се изгаря...Да живее Пантенол-а :)
Не може без селфи във водата :) Един местен попита Руди - Защо твоята приятелка е толкова капучино?
Ами как не изглеждам капучино като и тримата (визирам Данчо, Донка и Руди) са супер бели...



На плажа Джамбиани който е съседен на Паже и се води най малко туристически, гледахме как местните събират водорасли, които се използват за лекарства и козметика, ловят риба, обикалят по плажа с колела. Да с колела, толкова е ситен пясъка ,че като е мокър можеш спокойно да си караш колело без да потъваш






За сметка на цялата тази красота, в момента в който тръгнахме из самото село Джамбиани, реалността се стовари върху нас. Въпреки всички туристи които се изсипват целогодишно на острова, местните живеят адски бедно. Постройките са от кирпич, нямат стъкла по прозорците, улиците нямат асфалт, а водата е от чешма на средата на селото. Няма магазини, заведения, на повечето места нямаха и ток. На едно място покрай пътя имаше магазинче (и ток) и там вечерта бяха изкарали един телевизор отпред, и 20-на хлапета седяха на земята и гледаха телевизия
Това не са изоставени постройки - хората си живеят вътре
Централната улица на село Джамбиани


Последна спирка преди самолета за българия беше парка с маймуните които се срещат само на остров Занзибар 'red colubus monkey'. Разходката отнема около час и задължително е с местен гид. Бяхме се разбрали с шофьора да дойде да ни вземе от хотела по рано, като по пътя към летището да спрем да видим маймуните. Те толкова са свикнали с хора, че изобщо не се притесняват да застанеш супер близо до тях, стига да не ги пипаш.Характерни са с това че козинката по гърба им е червена. Разходката се оказа много приятна, поразкършиме се и вече бяхме готови за полета към Доха.