Нова Зеландия - от езеро Уанака до Пиктън
По пътя към езерото Уанака продължаваха да се редят гледки, коя от коя по красиви. Ние естествено не пропускахме да спираме навсякъде за да се любуваме на природата. Следващата цел беше продиктувана от една снимка, която видях в един форум, и адски много ми хареса, и по точно това беше панорамата от връх Роб Рой. Изходната точка на прехода е на 6км от градчето Уанака в началото на национален парк 'Mount Aspiring'. Като продължителност го даваха около 6-7 часа, а денивелацията която трябваше да се преодолее е 1500м. Маршрута е със страхотни гледки през цялото време, като единствения минус е, че е само нагоре/надолу и няма дори и метър равно място, както няма и абсолютно никаква сянка. Ние изкарахме късмет с времето, тъй като имаше облаци които от време на време скриваха слънцето и не усетихме жегата. Голяма част от трека е в частна земя и навсякъде около нас имаше овце, като направо им завидях - пасат си на супер спокойствие и на страхотна панорама, еййй овца да си в Нова Зеландия. След около 2.30 часа бяхме горе и гледката буквално ни спря дъха - цялото езеро се виждаше, както и заснежените върхове на планините в националния парк.
Пътя от Те Анау към езерото Уанака
Абсолютно случайна спирка за почивка с невероятно огледално езеро
От кеф се дублирахме :)
Градчето Уанака е разположено точно край езерото и на мен много ми хареса. Времето беше страхотно и хората бяха край брега, където си има масички за пикник, място да се излежаваш, и алеи по които можеш да стигнеш даже до съседния град вървейки само покрай водата. Холидей парка който бяхме избрали за спане също беше разположен точно до водата, даже си имаха и малко плажче и място за риболов. Тук спахме за първи път на палатка в Нова Зеландия и останахме изненадани как още в 9 вечерта навсякъде беше тихо, нямаше музика, песни, дори и разговори не се чуваха от никъде, чувахме само зайците скачащи около палатката.
Гледката от плажа на градчето
Изгрева, гледан от холидей парка
Следващата разходка из природата беше в природен парк 'Aoraki Mt Cook'. В този парк е най високата планина, както и най дългия ледник в страната. Според легендата, Аораки и тримата му братя са били синове на 'Небесния Баща'.Веднъж по време на буря в океана, кануто им се обръща и те се качват на него за да се спасят, но студеният южен вятър ги превръща в камък. Така кануто им е Южният остров, а Аораки и братята му са най високите върхове на Южните Алпи.
Маршрута който ни препоръчаха от инфо бюрото беше Hooker Valley Track. Много лесен и приятен, като той върви през ледниковата долина и крайната му точка е самият ледник. Много красив маршрут, а докато вървяхме много често се чуваше пукот и падащи лавини, доста злокобни звуци идващи от ледника, които напомняха колко бързо се топи леда.
По пътя към ледника
И както във всеки друг парк в Нова Зелнадия и тук не е разрешено за кучета :(
Гледката е нереална
Още малко и сме там :)
Ледника е покрит с черна пепел и едва се вижда в далечината.
След ледника беше ред отново на езеро - Текапо, както и на втората ни вечер на палатка. Къмпинга беше пълен, като повечето туристи бяха от Германия и Франция. Ние, както обикновено, бяхме единствените българи :) Точно до къмпинга имаше басейн с топла вода, така и не разбрах дали е минерална, но така или иначе като пристигнахме вече беше затворено та не можахме да се накиснем. Градчето в съседство беше с не повече от 400 души, а най голямата му забележителност бяха една 'историческа' църква и статуя на овчарско куче. Историческа е в кавички, защото църквата е построена 1935 , но пък е имало изискване нищо да не се мести по време на строежа и, така че всички камъни които са били на земята където е трябвало да мине стената са 'внедрени' в самата стена, а материалите за строежа са събирани в радиус от 45 мили.
Панорама от къмпинга
Добро утро, слънчице
Сутрешно кафе с гледка
Малко да видя как миришат тези цветя. На английски са lupina - как е на БГ не знам, ние ги нямаме.
Пътя към Пиктон минаваше през Крайсчърч, град който е почти разрушен от ужасно земетресение преди няколко години. Сега повечето сгради в центъра се строят наново и усещането е малко като на строителна площадка. Още по лошо е, че поради страх от повторно голямо земетресение много от хората се изнасят от града и това доста затруднява възраждането му. Честно казано ние доста набързо се разходихме, защото едно тягостно чувство витае още там и не се чувствах уютно. Първоначалната идея беше да спим там, но решихме да продължим още 100-на км, и някъде по пътя да си харесаме място. Един холидей парк в Шевиът ни грабна както с цена, така и с условия (имаше безплатен нет - нещо мнооооого рядко срещано), така че паркирахме червения звяр и тръгнахме да изследваме околностите. Доста бързо приключи изследователската ни дейност, защото това село имаше не повече от 20 къщи и всички се бяха затворили и гледаха телевизия, ние бяхме единственото движение по улицата. Нямаше даже и коли - идеален декор за някой зомби филм. Слава богу, нито едно зомби не ни нападна, така че спокойно на другия ден си хванахме ферибота за столицата.
Църквата е много пострадала
Така пазиха само фасадите на сградите - много странно ни се стори
продължение
Пътя от Те Анау към езерото Уанака
Абсолютно случайна спирка за почивка с невероятно огледално езеро
От кеф се дублирахме :)
Градчето Уанака е разположено точно край езерото и на мен много ми хареса. Времето беше страхотно и хората бяха край брега, където си има масички за пикник, място да се излежаваш, и алеи по които можеш да стигнеш даже до съседния град вървейки само покрай водата. Холидей парка който бяхме избрали за спане също беше разположен точно до водата, даже си имаха и малко плажче и място за риболов. Тук спахме за първи път на палатка в Нова Зеландия и останахме изненадани как още в 9 вечерта навсякъде беше тихо, нямаше музика, песни, дори и разговори не се чуваха от никъде, чувахме само зайците скачащи около палатката.
Гледката от плажа на градчето
Следващата разходка из природата беше в природен парк 'Aoraki Mt Cook'. В този парк е най високата планина, както и най дългия ледник в страната. Според легендата, Аораки и тримата му братя са били синове на 'Небесния Баща'.Веднъж по време на буря в океана, кануто им се обръща и те се качват на него за да се спасят, но студеният южен вятър ги превръща в камък. Така кануто им е Южният остров, а Аораки и братята му са най високите върхове на Южните Алпи.
Маршрута който ни препоръчаха от инфо бюрото беше Hooker Valley Track. Много лесен и приятен, като той върви през ледниковата долина и крайната му точка е самият ледник. Много красив маршрут, а докато вървяхме много често се чуваше пукот и падащи лавини, доста злокобни звуци идващи от ледника, които напомняха колко бързо се топи леда.
И както във всеки друг парк в Нова Зелнадия и тук не е разрешено за кучета :(
След ледника беше ред отново на езеро - Текапо, както и на втората ни вечер на палатка. Къмпинга беше пълен, като повечето туристи бяха от Германия и Франция. Ние, както обикновено, бяхме единствените българи :) Точно до къмпинга имаше басейн с топла вода, така и не разбрах дали е минерална, но така или иначе като пристигнахме вече беше затворено та не можахме да се накиснем. Градчето в съседство беше с не повече от 400 души, а най голямата му забележителност бяха една 'историческа' църква и статуя на овчарско куче. Историческа е в кавички, защото църквата е построена 1935 , но пък е имало изискване нищо да не се мести по време на строежа и, така че всички камъни които са били на земята където е трябвало да мине стената са 'внедрени' в самата стена, а материалите за строежа са събирани в радиус от 45 мили.
Пътя към Пиктон минаваше през Крайсчърч, град който е почти разрушен от ужасно земетресение преди няколко години. Сега повечето сгради в центъра се строят наново и усещането е малко като на строителна площадка. Още по лошо е, че поради страх от повторно голямо земетресение много от хората се изнасят от града и това доста затруднява възраждането му. Честно казано ние доста набързо се разходихме, защото едно тягостно чувство витае още там и не се чувствах уютно. Първоначалната идея беше да спим там, но решихме да продължим още 100-на км, и някъде по пътя да си харесаме място. Един холидей парк в Шевиът ни грабна както с цена, така и с условия (имаше безплатен нет - нещо мнооооого рядко срещано), така че паркирахме червения звяр и тръгнахме да изследваме околностите. Доста бързо приключи изследователската ни дейност, защото това село имаше не повече от 20 къщи и всички се бяха затворили и гледаха телевизия, ние бяхме единственото движение по улицата. Нямаше даже и коли - идеален декор за някой зомби филм. Слава богу, нито едно зомби не ни нападна, така че спокойно на другия ден си хванахме ферибота за столицата.
продължение
Коментари
Публикуване на коментар