Нова Зеландия - Роторуа и Хобитон
Точно на Коледа бяхме в Роторуа, градчето известно с многото гейзери и минерална вода, навсякъде е пълно с хотели, минерални басейни, но едно нещо липсваше - хора. Нямаше никой, ама никой по улиците, всички магазини бяха затворени, даже и бензиностанциите. Единствено в китайските ресторанти имаше малко движение, но все пак те не празнуват Коледа :) Добре че имаше за около час 'коледен базар' и малко позяпахме да убием време до вечеря. А като стана дума за вечеря, все пак беше празник, и решихме да си направим 'коледна вечеря' доста нестандартна за нашите ширини, но пък страшно вкусна, която се състоеше от плато с морски дарове и бутилка новозеландско вино. Странното беше че това плато, в което имаше и цял омар,струваше на половина по малко от колкото същото такова пълно с някакви гадни наденици..Уж живеят на остров, а изобщо не ядат морска храна тези 'кивита'. Другото което ми направи впечатление е, че те не празнуват на Бъдни вечер, а на самата Коледа. Цял ден прекарват със семействата си и вечерта се събират на празнична трапеза, което обясняваше и пустия град през целия ден.
Всички туристи - разбираме 98% китайци и 2% маори - на Коледния ден бяха в парка до езерото и се припичаха на слънце или се опитваха да карат водно колело със спасителна жилетка, при дълбочина на водата максимум метър. Явно бяха инструктирани да карат само покрай брега, да не вземе да се затрие някой, че като ги гледахме колко бяха неориентирани можеше и да излязат от грешната страна на езерото. Ние решихме да уплътним деня с разходки, като ни препоръчаха 'Планината на дъгата' и след това парка с гейзерите. Разходката до върха на 'планината' е около час и дъга не видяхме, нито пък обещаните оранжеви, жълти и червени отенъци на скалите, но пък гледката от върха си заслужаваше. Супер организирано са направени пътеките там - ако си с колело, се качваш по пътеката заедно с пешеходците, но се спускаш по друга, която е само за downhill. Така риска от нежелани сблъсъци е минимален :)
Намерихме някакво извънземно глухарче а после и извънземна гледка към хълмчетата :)
Следващата спирка беше парка с гейзерите в самият град. Принципно има няколко места където могат да се видят гейзери, но както казах по Коледа нищо не работи, така че оставаше да разгледаме обществения парк със звучното име Куирау (Kuirau - най вероятно се произнася по съвсем различен начин. Голяма борба са тези маорски имена) Според легендата, през 1800та година езерото в средата на парка е било студено и се е казвало Таокау. Красива млада жена на име Куирау се е къпела в езерото, когато един дракон я хваща и я завлича в бърлогата си под езерото. Тогава боговете се разгневяват и карат езерото да започне да ври за да накажат дракона. От тогава то е горещо и водите му не спират да бълбукат.
Ако някой иска да види как се е чувствал дракона когато е завряло езерото, из парка са направени безплатни вани за да си натопи човек краката в минералната вода, а ако не ти се мокри има пикник масички и пътечки, които обикалят около всички ями с бълбукаща кал и врящи езерца. Деня беше оползотворен, а като за финал и за наша приятна изненада, хората в хостела където бяхме приготвиха като комплимент за гостите Коледно Барбекю на двора.
Пикник край най зеленото езеро което съм виждала
Много бълбук бълбук
И за капак - в нормалното езеро имаше поне десетина черни лебеди
Сутринта станахме много рано, за да можем да се придвижим до Матамата, от където трябваше да започне тура ни в Хобитон. Или поне така си мислих, но след като чинно си се наредихме на опашката в 9 сутринта, ни изненадаха че нашият тук е резервиран с начална точка самата ферма и няма как да го променим защото всичко е пълно. С една дума имахме около 10 мин да изминем 20на километра, което в България не би било голям проблем, но с ужасните ограничения на скоростта в Нова Зеландия не се получи. В крайна сметка закъсняхме само с 5 мин, но автобуса вече беше тръгнал. Много много лошо, опциите бяха или да се откажем като ни върнат 50% от сумата за билетите или да се качим на тур-а в 10.30. Естествено, решиме да изчакаме, въпреки че уговорката с компанията за рент-а-кар беше да върнем колата в 12 в Оуклънд, което по никакъв начин нямаше да се получи. Нищо, по добре да си доплатим за един допълнителен ден за колата от колкото да пропуснем Хобитон.
След като почакахме около половин час, реших че така няма да се получат нещата, и след като се появи гид-а за следвашия тур в 10 директно попитах дали няма свободни места да ни вземе. И късмет - успяхме да се качим, а колко ме беше яд че не питах по рано вместо да чакаме. Но както и да е - приказката започна. Изведнъж се пренесохме в 'Средната Земя' на Толкин, всичко беше много по яко от колкото да го гледаш на филм, като усещането е че цялото графство е толкова истинско, че очакваш всеки момент някоя вратичка да се отвори и да се появи хобит. Страхотно беше, зазслужаваше си чакането.
Хайде в къщи :)
чук, чук, има ли някой тук?
На фон е гостилницата Зеления дракон, където ни почерпиха с бира
продължение
Всички туристи - разбираме 98% китайци и 2% маори - на Коледния ден бяха в парка до езерото и се припичаха на слънце или се опитваха да карат водно колело със спасителна жилетка, при дълбочина на водата максимум метър. Явно бяха инструктирани да карат само покрай брега, да не вземе да се затрие някой, че като ги гледахме колко бяха неориентирани можеше и да излязат от грешната страна на езерото. Ние решихме да уплътним деня с разходки, като ни препоръчаха 'Планината на дъгата' и след това парка с гейзерите. Разходката до върха на 'планината' е около час и дъга не видяхме, нито пък обещаните оранжеви, жълти и червени отенъци на скалите, но пък гледката от върха си заслужаваше. Супер организирано са направени пътеките там - ако си с колело, се качваш по пътеката заедно с пешеходците, но се спускаш по друга, която е само за downhill. Така риска от нежелани сблъсъци е минимален :)
Намерихме някакво извънземно глухарче а после и извънземна гледка към хълмчетата :)Следващата спирка беше парка с гейзерите в самият град. Принципно има няколко места където могат да се видят гейзери, но както казах по Коледа нищо не работи, така че оставаше да разгледаме обществения парк със звучното име Куирау (Kuirau - най вероятно се произнася по съвсем различен начин. Голяма борба са тези маорски имена) Според легендата, през 1800та година езерото в средата на парка е било студено и се е казвало Таокау. Красива млада жена на име Куирау се е къпела в езерото, когато един дракон я хваща и я завлича в бърлогата си под езерото. Тогава боговете се разгневяват и карат езерото да започне да ври за да накажат дракона. От тогава то е горещо и водите му не спират да бълбукат.
Ако някой иска да види как се е чувствал дракона когато е завряло езерото, из парка са направени безплатни вани за да си натопи човек краката в минералната вода, а ако не ти се мокри има пикник масички и пътечки, които обикалят около всички ями с бълбукаща кал и врящи езерца. Деня беше оползотворен, а като за финал и за наша приятна изненада, хората в хостела където бяхме приготвиха като комплимент за гостите Коледно Барбекю на двора.
Сутринта станахме много рано, за да можем да се придвижим до Матамата, от където трябваше да започне тура ни в Хобитон. Или поне така си мислих, но след като чинно си се наредихме на опашката в 9 сутринта, ни изненадаха че нашият тук е резервиран с начална точка самата ферма и няма как да го променим защото всичко е пълно. С една дума имахме около 10 мин да изминем 20на километра, което в България не би било голям проблем, но с ужасните ограничения на скоростта в Нова Зеландия не се получи. В крайна сметка закъсняхме само с 5 мин, но автобуса вече беше тръгнал. Много много лошо, опциите бяха или да се откажем като ни върнат 50% от сумата за билетите или да се качим на тур-а в 10.30. Естествено, решиме да изчакаме, въпреки че уговорката с компанията за рент-а-кар беше да върнем колата в 12 в Оуклънд, което по никакъв начин нямаше да се получи. Нищо, по добре да си доплатим за един допълнителен ден за колата от колкото да пропуснем Хобитон.
След като почакахме около половин час, реших че така няма да се получат нещата, и след като се появи гид-а за следвашия тур в 10 директно попитах дали няма свободни места да ни вземе. И късмет - успяхме да се качим, а колко ме беше яд че не питах по рано вместо да чакаме. Но както и да е - приказката започна. Изведнъж се пренесохме в 'Средната Земя' на Толкин, всичко беше много по яко от колкото да го гледаш на филм, като усещането е че цялото графство е толкова истинско, че очакваш всеки момент някоя вратичка да се отвори и да се появи хобит. Страхотно беше, зазслужаваше си чакането.
продължение
Коментари
Публикуване на коментар