Великден на Кръстова Гора
Много се чудихме тази година какво да правим Великденските празници и в последния момент ни хрумна да отидем до Кръстова Гора по 'семейно', т.е. аз, Руди и Нева. За наше учудване имаше места за спане въпреки късната резервация и то в много добро хотелче в което ни пуснаха с Нева. Както и се очакваше пътуването до там беше супер дълго, цяла София се изнасяше по магистралата и по някаква неразбираема за нас логика всички и в двете ленти караха с 80км/ч. По закона на Мърфи след като слязохме от магистралата и започнаха моите 'любими' завои, заваля и дъжд... Супер, не стига че пътя към село Борово където ни е хотела е супер тесен, със адски много завои ами и дъждец. Нищо, може пък да ни върви по вода :) След дългото пътуване най накрая влязохме в стаята и от терасата се разкри най страхотната гледка която можехме да си представим която ни накара да забравим часовете прекарани в колата на мига.
Докато се настаним дъждеца беше спрял, облаците бяха страхотни, така че беше време за разходка. Очаквахме че в селото ще е някаква лудница но нямаше никой, нито коли по пътя, нито туристи. Много странно...но пък супер спокойно. Настанихме се да чакаме залеза до едно параклисче, само че с толкова облаци така и не разбрахме кога залезе слънцето. Еми нищо де, поне снимки на облаци имаме във всякакви варианти.
Въпреки прогнозата за дъжд и на следващия ден, времето беше страхотно за раходки и ние решихме да направим обиколка на така рекламираните 'еко пътеки' които тръгват от Борово. Снимахме картите и обясненията за всеки случай и тръгнахме да търсим началото на еко пътека 'пътят на Вярата'. Еми то това се оказа все едно сме на състезание по ориентиране само дето не си носихме компас. Никъде няма табели, а обясненията са написани за хора които познават околността и знаят коя чешма и кой параклис къде е точно, а не за туристи като нас. Налучкахме някакси началото и видяхме цяла ЕДНА табела със стрелка. До тук добре ама след тази стрелка пътеката се разклонява на 3 различни посоки и нито маркировка, нито стрелки видяхме. То се е видяло че май няма да вървим по еко пътеката ами давай горе долу да държим посоката по картата която снимахме и където излезем, там.
Картата, която се оказа че е нарисувана без никаква връзка с реалността
Началото на пътеката
Хмм май сме натам
И как така стигнахме до третата пътека??
Е не знам как се озовахме тук
Ама пък да си налеем по една вода и да си ходим :)
След 'неуспеха' в обиколката на жълта и червена пътека, решихме да видим какво има и от другата страна на селото, където се виждаха някакви дупки в скалите. Естествено с питане разбрахме как да стигнем до там и невероятно как но се озовахме на поредната еко пътека, която този път даже имаше и маркировка - Синя. Оказа се че това е синьото кръгче от картата, което изобщо не се намира там където очаквахме, и където пише по описание, а началото му е точно от нашия хотел. Еми това вече си беше пътека, с маркировка, с чешмички, както си трябва. Оказа се и че параклиса който си бяхме набелязали за крайна цел е само на 15 мин ходене (а изглеждаше поне на час) и за късмет даже вратата не беше заключена. Запалихме по една свещичка като предвидливо изчакахме да поизгорят поне до половината че да не запалим параклиса, и след това вече спокойни че няма да се прочуем като 'хората подпалили параклис Св. Георги' си тръгнахме.
Слънцето най накрая се показа точно когато тръгнахме към самата Кръстова Гора. Идеята ни беше да ходим пеша и до там, но 14км по алфалтов път някак не ни се сториха достатъчно привлекателни и затова взехме колата. На тръгване направихме спирка до селския магазин за презареждане с бира (споко, аз съм шофьор че иначе по тези завои изобщо не ми е лесно). Чакам си аз в колата и виждам Руди идва заедно с продавачката, която носи 6-7 хляба. Хмм еми.. явно е гладен..Обаче жената казва - 'мерси и да не забравите да ги оставите на Сашо Бомбата' Добреееее, намерихме Сашо Бомбата на една каравана край пътя и заменихме хляба за кутия цигари :) Там пък ни поставиха задачка да намерим някой си Ценко 'на входа горе'. Да бе, то няма вход горе, ама пък има кафе а Ценко излезе продавача в кафето :) Мисията изпълнена, цигарите доставени.
Чешма Св. Седмочисленици със супер яки риби за чучури
За 'черешката на тортата' бяхме оставили литургията на Кръстова Гора която на Великден се провежда навън под звездите. Екипирахме се със апарата и статив с идеята че искам да снимам как хората обикалят църквата със горящи свещи в 12 вечерта. Всичко супер но никой не се сети че около църквата навсякъде има едни ужасно силни лампи които както и да застанехме все влизаха в кадър да се пречкат. На всичко отгоре обичая там не е да се обикаля църквата, а се обикаля цялата Кръстова гора веднъж, та със и без лампи снимки пак няма :) За вечерната литургия очаквахме да има много хора, да не можем да си намерим място за паркиране, а де факто имаше не повече от 100 човека. Не знам дали е заради кофти прогнозата или принципно е така...
Отидете и вижте красотата на Родопите. Наистина е много зареждащо, заслужава си :)
Докато се настаним дъждеца беше спрял, облаците бяха страхотни, така че беше време за разходка. Очаквахме че в селото ще е някаква лудница но нямаше никой, нито коли по пътя, нито туристи. Много странно...но пък супер спокойно. Настанихме се да чакаме залеза до едно параклисче, само че с толкова облаци така и не разбрахме кога залезе слънцето. Еми нищо де, поне снимки на облаци имаме във всякакви варианти.
Въпреки прогнозата за дъжд и на следващия ден, времето беше страхотно за раходки и ние решихме да направим обиколка на така рекламираните 'еко пътеки' които тръгват от Борово. Снимахме картите и обясненията за всеки случай и тръгнахме да търсим началото на еко пътека 'пътят на Вярата'. Еми то това се оказа все едно сме на състезание по ориентиране само дето не си носихме компас. Никъде няма табели, а обясненията са написани за хора които познават околността и знаят коя чешма и кой параклис къде е точно, а не за туристи като нас. Налучкахме някакси началото и видяхме цяла ЕДНА табела със стрелка. До тук добре ама след тази стрелка пътеката се разклонява на 3 различни посоки и нито маркировка, нито стрелки видяхме. То се е видяло че май няма да вървим по еко пътеката ами давай горе долу да държим посоката по картата която снимахме и където излезем, там.
И как така стигнахме до третата пътека??
След 'неуспеха' в обиколката на жълта и червена пътека, решихме да видим какво има и от другата страна на селото, където се виждаха някакви дупки в скалите. Естествено с питане разбрахме как да стигнем до там и невероятно как но се озовахме на поредната еко пътека, която този път даже имаше и маркировка - Синя. Оказа се че това е синьото кръгче от картата, което изобщо не се намира там където очаквахме, и където пише по описание, а началото му е точно от нашия хотел. Еми това вече си беше пътека, с маркировка, с чешмички, както си трябва. Оказа се и че параклиса който си бяхме набелязали за крайна цел е само на 15 мин ходене (а изглеждаше поне на час) и за късмет даже вратата не беше заключена. Запалихме по една свещичка като предвидливо изчакахме да поизгорят поне до половината че да не запалим параклиса, и след това вече спокойни че няма да се прочуем като 'хората подпалили параклис Св. Георги' си тръгнахме.
Слънцето най накрая се показа точно когато тръгнахме към самата Кръстова Гора. Идеята ни беше да ходим пеша и до там, но 14км по алфалтов път някак не ни се сториха достатъчно привлекателни и затова взехме колата. На тръгване направихме спирка до селския магазин за презареждане с бира (споко, аз съм шофьор че иначе по тези завои изобщо не ми е лесно). Чакам си аз в колата и виждам Руди идва заедно с продавачката, която носи 6-7 хляба. Хмм еми.. явно е гладен..Обаче жената казва - 'мерси и да не забравите да ги оставите на Сашо Бомбата' Добреееее, намерихме Сашо Бомбата на една каравана край пътя и заменихме хляба за кутия цигари :) Там пък ни поставиха задачка да намерим някой си Ценко 'на входа горе'. Да бе, то няма вход горе, ама пък има кафе а Ценко излезе продавача в кафето :) Мисията изпълнена, цигарите доставени.
За 'черешката на тортата' бяхме оставили литургията на Кръстова Гора която на Великден се провежда навън под звездите. Екипирахме се със апарата и статив с идеята че искам да снимам как хората обикалят църквата със горящи свещи в 12 вечерта. Всичко супер но никой не се сети че около църквата навсякъде има едни ужасно силни лампи които както и да застанехме все влизаха в кадър да се пречкат. На всичко отгоре обичая там не е да се обикаля църквата, а се обикаля цялата Кръстова гора веднъж, та със и без лампи снимки пак няма :) За вечерната литургия очаквахме да има много хора, да не можем да си намерим място за паркиране, а де факто имаше не повече от 100 човека. Не знам дали е заради кофти прогнозата или принципно е така...
Отидете и вижте красотата на Родопите. Наистина е много зареждащо, заслужава си :)
Коментари
Публикуване на коментар