четвъртък, 12 май 2016 г.

Санторини - перлата в короната

Втори опит за семейно пътуване с майка ми и баща ми, дано да няма 'дупки' по организацията, че както винаги съм навързала доста неща зависещи едно от друго. Началото е ясно София - Търново последвано от смяна на колата и неусетно телепортиране до Букурещ. Малко на кантар се получиха нещата с трафика и изкарахме късмет че нямаше гигантски задръствания в центъра, че иначе вместо Санторини щяхме да гледаме граф Дракула :) Даже едната гума на колата нещо се опита да спадне и да ни забави ама ние сме упорити и не се поддадохме на натиска - ще я напомпим когато се приберем, сега всичко е рзчетено по секунди. Полета до Атина е на време, което значи ще успеем да си хванем и следващия който е след 2 часа. Или поне трябваше да е след 2 часа...След 2.30 часа още го нямаше...3 часа по късно вече изнервени от ужасно бавния нет на летището който постоянно дропва чуваме дългоочакваното повикване за бординг - еййй евала, само 25мин още и ще стъпим на острова. Часът е 1.30 през нощта и въпреки това хазяина ни посреща супер усмихнат за да ни откара до хотела. Леглото е толкова удобно....
Да започнем пътуването със залез
А защо да не посрещнем и изгрева?
Всички пишат колко е красив залеза на Санторини и точно от къде е най добре да се гледа, но никой не споменава че изгрева не му отстъпва по нищо. Деня започва с невероятни гледки и супер ароматно кафе и след като се сдобихме с карта, на която хазяйката посочи най готините места за вечеря, може да тръгваме на разходка из столицата Фира. Малки улички криволичещи измежду белите къщички водят до гледка която ни очарова и не успяхме да и се наситим през целия престой на острова. Бяхме извън основния туристически сезон и навсякъде беше супер спокойно, нямаше тълпи които да ни се моткат в краката или да ни пречат да си гледаме в магазинчетата или по уличките. За първа спирка избрахме старото пристанище на Фира до което се слиза по алея пълна с катъри. За мое съжаление магаренцата бяха само няколко а злобно гледащите катъри ни караха да притичваме покрай тях за да не отнесем някой ритник. Всичко вървеше добре докато не стигнахме до 'магарешко задръстване' през което се минава на слалом - ляв завой покрай големи жълти зъби, десен в заплашителна близост до потрепващи копита. Почти бяхме стигнали до пристанището, когато попаднахме на основната група дългоушковци и се наложи няколко минути да събираме смелост преди да се впуснем в състезание което кръстихме 'Кой ще стигне цял'  и което за наш късмет всички завършихме без произшествия.


 Първи мисли - е колко пък да са много тези магаренца
Хммм много кофти са застанали, дано не са много ядосани
Руди триумфира след успешно преминатото изпитание :)

От старото пристанище тръгват корабчета които те водят до кратера и след това до горещите извори, които май не са толкова горещи колкото ги представят. Ние не си взехме тур така че от първа ръка не мога да потвърдя, но човека който рекламираше разходката каза че водата е 19 градуса, което поне за мен е много далеч от гореща вода. Интересното на това пристанище са къщичките в които преди са живяли рибарите, които са издълбани в самите скали. Много исках да се кача и до сграда, която определихме като стар форт за отбрана (имаше си оръдие даже) но достъпа до там не беше позволен. Връщането обратно във Фира решихме да е с лифта, че пак през лабиринта от животинки не ни се минаваше, а и да разнообразим гледката и да избегнем миризмата. Никой не споменава как намирисва покрай магаренцата, или как интересно чистят пътеката - в една лопатка измита 'екскрементите' и после ги хвърля точно до оградата, което доста допринася за автентичното усещане че се разхождаш из конюшня, но пък си е част от чара. Предполагам беше особенно интересно за дебелите американки които подрусваха дупари върху седлата нагоре - надолу по алеята
За радост на окото и за да могат туристите да направят милион снимки, гърците са направили страхотна пешеходна алея която свързва Фира и Ия и се движи по ръба на калдерата. Естествено там са най скъпите хотели и заведенията с най хубавите гледки. Цялата алея се минава за около 3 часа, като за наобратно може да се вземе автобус, но ние си се мотахме с кеф и изобщо нямахме намерение да ходим толкова много. За да сме истински туристи, трябваше да гледаме залеза от Ия, така че срещу 25 евро се сдобихме с една малка Тойота и отпрашихме да си търсим място с гледка. Имаше доста хора застанали кой където е успял да се вреди за да вижда, че даже и по покривите на къщичките имаше накацали. Еми красив е залеза, но чак дали е най красивия...но виж за нощна Ия спор няма, страхотна е, като градче от някоя приказка. Не се мотахме супер много защото вече бяхме озверяли от глад и искахме да пробваме таверната която хазяйката препоръча, но с едно фотоапаратче със статив могат да се прекарат часове из красивите осветени улички на градчето.
Ей така искам да си пия кафенцето всяка сутрин

 Стълби към рая :)
Очаквахме да видим супер много църкви със сини покриви, а всъщност те изобщо не са толкова много
 Рецепцията на бутиково хотелче в Ия

 Снимка 'прободи слънцето'
Ето го и народа чакащ залеза
И най накрая - така чакания залез :)

Принцпно Санторини не се слави с плажове с фин бял пясък, а и водата беше според мен поне още хладна за къпане но въпреки това следващите две точки по маршрута са двата им най известни плажа - червения и черния :) До там ни закара нашата малка количка, като даже и не успяхме да объркаме пътя въпреки странната карта която имахме. На Червения плаж видях че има хора във водата и се престраших да си потопя краката и аз - еми хадничко си беше за къпане, аз не бих влязла. Честно казано най интересното на този плаж бяха странните врати в самата скала. Проверката от наша страна установи че те затварят мини пещери които се използват за склад което беше разочароващо, надявах се че ще видим пещера пълна със съкровища, пък то..
Черния плаж беше доста по голям, като за разлика от този в Исландия тук освен камъчета имаше и черен пясък. Доста ще е жегичка лятото на този плаж, пясъка дори и при сегашните 20 градуса беше доста топъл а при 30 направо ще си като върху котлон. След като ни писна да 'плажуваме' решихме да се възползваме от оставащото време докато върнем колата и да се поразходим още из Ия. Още беше рано за залеза и туристите все още ги нямаше така че имахме цялото градче само за нас. Много красота, много бели къщички, много страхотни гледки, абе от всички по много и на нас много много ни хареса. Набелязахме си няколко хотела с джакузи с гледка за следващия път и потеглихме обратно към Фира за залеза. Тук от цялата пешеходна алея се виждаше слънцето така че я нямаше тази еуфория и търсене на място.

 Любопитството не прощава :)




 Нашите приятели магарешковци са даже и по знаците
 Фира по залез

Много голяма вълна ще да е качила лодката на 300м над морето :)
Сбогуваме се със слънцето и със невероятно красивият остров. Рано рано на другия ден ни чакаше самолета