Майски празници, почивни дни, трябва нещо да се прави и това нещо решихме да е плаж в комбинация с планина. Стандартно начало - чакане да се съберем, след това чакане да минем границата и след това чакане да спре дъжда. Да ама не - толкова дъжд се изсипа че малко остана да започнем да строим Ноевия ковчег. Добре че след като цяла нощ милиони галони вода се изляха на сутринта вече времето беше ОК. Най накрая имахме шанс да разгледаме околността и плажа. Сезона още не е почнал, така че целият плаж е само за нас, та който имаше желание се натопи в 16 градусовата вода. Останалите се правиха на професионални волейболисти.
Плажа се казва Neos Panteleimonas и има поне 6-7 къмпинга един до друг, отделно къщички със страхотна гледка които се дават под наем. И изненада - на края на плажа, каменна отбранителна кула и до нея тунел. На къде ли води тунела? Еми да проверим... на къде може да води, от другата страна на хълмчето.
Така и така сме тръгнали, айде поне да се разходим до крепостта която е на самия хълм, пък от там все ще има път обратно. Готина крепост от вън - за вътре нямам идея, не можело с куче. Еми като не може, хайде обратно към плажа .че калмарите ни чакат. Намерихме и пътеката даже и след 10 мин вече бяхме на кръчмата.
Малко романтични залези след дъждовния ден
Яката кръчмичка на плажа.
Страхотно пълнолуние уцелихме
Гледка към крепостта
Като видя сини столчета и само за Гърция се сещам
Стига толкова плаж, дойде време и малко да повървим. Ставаме рано рано, нищо че от плажа до паркинга за Олимп са 40 км. Следваме табели за Литохоро а.к.а. Лисичево (наш превод на БГ :)) До там е лесно, но от там нагоре са само завои и се кара супер бавно до паркинга Приониа а.к.а Пирония. Всички сме все още супер надъхани, нарамваме раниците и газ нагоре. Следваща цел Refuge A което би трябвало да е 3 часа и 'само' 1000м по нагоре. Началото започна добре докато не дойдоха стълбите ... еййййй мразя стълби...а стълби в комбинация с голям баир ненавиждам. Добре че поне времето беше облачно и не успяхме да се опечем на камънаците. А маршрута изобщо не е за подценяване, започва със супер приятна горичка като на 1/3 от пътя има беседка, след това постепенно горичката изчезва и точно на последния участък, когато си най изморен, катериш по серпентини, взимаш най много височина и няма дървета за сянка. И за да е още по предизвикателно, виждаш хижата ей току пред теб на 100на метра права линия, само че ви дели едно дере и половин час баир :) Но пък гледката от горе е невероятна, особенно изгрева. Дори и да не се катери върха само заради гледката си заслужава качването до хижата. По пътя разни хора ни казаха че до Митикас може да се стигне само с котки, защото е валял сняг преди няколко дни, но пък можем да изкатерим съседния връх Скала, но ние тези терзания ги оставихме за след хижата. За момента стълбите са на дневен ред
И да покатерим малко стълби...
Идеални са за магаренцата които зареждат хижата и с които няколко пъти се разминахме, но на мен ми разказаха играта
Много добре заредена хижа, има готвено, салати, плодове, шоколади и всичко е на много приемливи цени.
Нашият квартал - с куче в хижата не може, така че ние спахме на палатки защото бяхме с Нева и Ари
Хижата зимата не работи и не се отоплява, а е със дебели каменни стени. Когато на другите им показаха спалнята където ще спят, температурата беше по ниска от колкото вън, така че даже ни 'завиждаха' че сме на топло на палатка :) Ако някой реши да се топли с душче, няма да го бъде - температурата на водата едвам минава 0та, идеална за моржове.
Та да се върнем на катеренето - след около 3 часа драпане с тежките раници, най накрая разтоварихме багажа и вече се стягахме да продължаваме, когато хижарката каза че горе има сняг и лед и се очаква мъгла така че не ни препоръчва да тръгваме. За наше огромно съжаление я послушахме и оставихме атаката на Скала (Митикас тотално отпадна) за следващия ден, когато пък след страхотния изгрев стана ясно че има 75км/ч вятър и нашето катерене се отлага и този ден :( Голяма греда, но пък така си имаме цел за края на лятото. Слязохме за около 2ч15мин с доста мотане и след няколко топки сладолед в Литохоро за потушаване на мъката отпрашихме за България.
Та едно резюме на пътуването с мои думи:
Качихме се на Егейската магистрала, пуснахме си радио Геа, минахме транзит през Лисичево на път за Пирония и там решихме да атакуваме Кольо и да оставим Митака за друг път :)
Литохоро
