четвъртък, 11 август 2016 г.

Ливан - Библос, Анфе и Тир

Библос е малко градче под закрилата на Юнеско, разположено на брега на Средиземно море и се счита че е най старият град, който е бил постоянно населен още от създаването си 8000 години BC. По чиста случайност стигнахме там точно преди залез и успяхме да намерим старото пристанище точно навреме за да се насладим на невероятното огнено слънце потъващо във водите на морето. Обичам когато нещата се подреждат идеално без да сме ги планували даже :)
Старото пристанище на фона на залязващото слънце

идеалното място за изпращане на слънцето е кея до пристанището или по точно останките от средновековната стена защитавала града

Библос има малък кокетен стар център с много останки от храмове, а на брега на морето и части от кръстоносен защитен форт. Вечер градчето оживява и малките улички се изпълват с магазинчета за сувенири, музика и светлини. Супер приятно място за по биричка или пък за страхотна палачинка - има ли нужда да споменавам че тествахме и двете :)






За да видим и другото лице на Ливан и по точно като дестинация за морски туризъм, решихме да го караме малко по лежерно и да видим как са плажовете около Бейрут. Не че в самата столица няма плажове, просто ни предупредиха че там се ходи само ако искаш да се печеш, но не и да влизаш във водата защото не се знае с какъв бацил бонус ще излезеш. Затова първата мързелива спирка беше плаж на име 11 (eleven) Постоянно се сещам за един скеч с двама шотландци опитващи се да се качат до 11-я етаж с асансьор с гласови команди - но така де, опънахме се на плажа да се попържим след като си платихме таксата за вход. Да, в Ливан хубавите плажове са с вход и се поддържат чисти и винаги има кръчма. Даже на повечето места които според местните се водят 'плаж' нямаше грам пясък но пък кръчми колкото искаш. Супер са разнообразни местата за плажуване и някой от тях са толкова скрити, че добре че бяхме с 'местни' иначе никога нямаше и да предположим за какво става дума- за едното място се минава през плантация с бананови палми, за плажа в Анфе се влиза през гробището след което минаваш през терасите на хората, а на плажа в Тир има 59 заведения едно до друго които се пръскат по шевовете от народ. С колата минахме и покрай един от безплатните плажове, на който бяха основно мюсулмани и честно казано направо съжалих жените. Бяха в бански според религията, който покрива цялото тяло приличащ на неопрен, и на невероятната жега изглеждаха като пингвинчета скупчени под сянката на чадърите.

Плажа Анфе - който иска да се пече, има си постелки до масите. Който иска да хапва, няма проблеми кухнята е невероятно вкусна
 Входа към плажа
Имаше малко гръцки облик, всичко в бяло и синьо, а пък ни изненадаха със сръбска музика


След жегата покрай морето се качихме високо в планината до Deir Al Qamar, малко село което е известно като 'столица на емирствата'. Много спокойно и запазено селце което ни послужи като отправна точка за Beiteddine palace - Дворецът на Вярата. Построен е през 1788 година от тогавашния емир и според легендата след завършване на строежа емирът е заповядал да се отсекат ръцете на архитекта за да не може да построи друг толкова красив дворец, а на работещите на строежа не е давал никакви пари. Сега двореца е голям хит сред младоженците, докато се разхождахме видяхме поне няколко двойки да си правят фото сесии там. Както подобава на един емир в двореца си е имал харем, а банята направо ни взе ума - явно е бил маниак на чистите крака, защото имаше поне 20 мивки за миене на крака на фона на само една тоалетна примерно..
Според легендата емирът погледнал към Deir Al Qamar и видял светлина да излиза от хълма. Заповядал на войниците си да разкопаят от където идва лъча и ако намерят ислямски символ, да построят джамия, а ако е христиански -църква. Те намерили скала с кръст, а под него символите на Луната и Венера. Скалата намерена от войниците може да се види над старата врата на църквата


 в ляво на площада се намира Fakhredine Mosque - това е най старата джамия в Ливан, построена през 1493г.
Да се почувстваме и ние като кралски особи поне за малко :)

 много готина баня с невероятен таван
Една много малка част от мивките за крака - предполагам че си имат и специално име ама като нямаше кой да поразпитаме..

Последна спирка за деня беше Тир, град само на 20-на километра от границата с Израел. Имат супер дълга крайбрежна алея която основно се използва за каране на моторчета и на която през 50-на метра има спрени бусчета продаващи кафе и фреш. Хората изобщо не говориха английски, но успяхме да си поискаме чадър за сянка, а и кафето беше страхотно. Старият град на Тир е лабиринт от малки тесни улички в които ние с кеф се изгубихме, търсейки пазара, и докато успеем да го намерим повечето магазинчета бяха затворили. Кой да се сети че е Неделя и всички затварят рано? Но за мен, а и за всички които обичат 'камънаци', най-готиното в града бяха страхотните останки от Римско време. Освен каменните улици, останките от църкви, римски бани и колонади, в Тир видяхме една от най-големите арени за състезания с колесници. В двата края на терена все още стоят колоните покрай които са правили завоите, а част от 480 метра трибуни, на които са седяли 28 хиляди зрители, още стоят.



Ейййййй там в дъното чак е края на арената
Тук сме в пълен състав на фона на Триумфалната арка -аз и Жоро с домакините Тихомир и Вихрен. Вихрен с тази брада и този тен всички го мислиха за местен.
Това е коридора по който се е стигало до трибуните. Част от тях са точно насреща








Изпратихме и този ден с огнен залез, страшно вкусни ливански баклавички и студен арак, и си казахме довиждане с Ливан