понеделник, 8 август 2016 г.

Ливан - Jeita Grotto & Baatara Gorge

Една от най-големите атракции на Ливан е пещерата Jeita Grotto. Тя е на две нива, като в долното ниво се влиза с лодка и е отворено само при определено ниво на водата,като много често през зимата се наводнява и не се влиза. Ние изкарахме късмет че скоро не беше валяло и можеше да видим и двете нива на пещерата. Купихме си билетчета набързо и се наредихме за първата атракция, лифт с четири кабинки една до друга на едно въже които се движат напред назад, а не както ние сме свикнали на нашите лифтове. Това в Ливан май излезе често срещана практика, защото по късно през деня за първи път през живота си се возих на лифт, който се движеше назад - сядаш на седалката и тръгваш назад - голяма забава, като малки деца се забавлявахме.
Та за пещерата - много кофти начало, още на входа на пещерата ни прибраха всички телефони и фотоапарата защото е абсолютно забранено да се снима :( А след като влязохме още повече ме хвана яд, защото вътре е толкова красиво и толкова ми се искаше поне една снимчица да направя...За момента Jeita Grotto е номер едно в класацията ми за красиви пещери, особено долната част, с лодката, където евала на лодкарите за майсторлъка при управлението на лодките. Как минаваха на милиметри от скалите без да закачат, направо ни скриха шапката.
Не знам защо толкова държат да не се снима, но моята интерпретация е, че ако е позволено тогава всички ще стоят вътре с часове и ще е много пренаселено :) Поне аз спокойно бих могла да изкарам вътре няколко часа, а и не е студено както в нашите пещери и е много приятно по къс ръкав да си се разхождаш особено на фона на жегата навън.
И сега защо пък да не се подредим като аптекарски шишета пред сталактитовия човек :)


От под земята се изкачихме доста над за следващата забележителност, която най случайно открихме. Както си караме по нещо подобно на път из планината, в далечината на ръба на една скала се появи огромна статуя до която видяхме че водят стълби. Естествено не издържахме на изкушението и се започна едно катерене нагоре, едно потене в жегата, а стъпалата като че ли нямаха край. Най накрая стигнахме площадката, и се оказа че освен статуята, от горе тръгва изсечена пътечка в скалите водеща до манастир, като по цялото протежение на пътеката има статуи на светци. Всичко това беше заобиколено от невероятна гледка към цялата долина и драпането по 'Stairway to Heaven' , както кръстихме стълбите, си заслужаваше всяка пролята капка пот. Всичко беше с арабски надписи и не успяхме да разберем точно за какво става дума, но мислим че това е светилище на маронити, една от религиите с голям брой последователи в Ливан. Маронитите са християни признаващи върховенството на Ватикана, а името на самата религия се приема че идва от Св. Марон, сирийски монах живял през 5 век. Не успях да намеря никаква информация за това място, или поне не на английски така че ще приемем предположението ни за вярно :)
 Последната част от стълбите - директно вертикално нагоре
 Най- накрая :)
Пътя е далеч долу в ниското
Пътечката изсечена в скалите води до манастира
И аз да се 'увековеча' на невероятното място :)

А междувременно да не забравя да спомена и ресторанта в който обядвахме и който беше един от най колоритните за цялото пътуване. Намираше се точно до малко водопадче край пътя, с огромна тераса на която едно семейство от 15-на човека се бяха разположили и наизвадили багажи, хавлии и бански за децата които нон стоп шляпаха напред назад. Първоначално си помислих че това си е просто терасата на някой местен и цялото му семейство са се събрали за обяд, но наистина излезе че е действащ ресторант, че даже си имаше и меню с картинки, точно като за нас :) В едната част на терасата току що бяха заклали една коза и докато ние чакахме за храната те я закачиха на една кука, одраха я, разфасоваха я и след това културно с един маркуч изчистиха терасата. Междувременно малко по встрани единия от мъжете си разпъна килимчето, извърши си следобедната молитва и след това си седна заедно с другите да пуши наргиле и да чака шишовете от козе месо да се приготвят. Невероятно автентична обстановка, а храната която ни донесоха беше толкова вкусна, че някой неща си ги поръчахме по още веднъж. Мисля че просто са ни сипали порциите от тяхната домашно приготвена за обяд храна, надали освен нас щеше да има други клиенти за деня :)
Доволно напълнихме коремчета и мързеливо се отправихме към следващата забележителност, която трябваше да е невероятен водопад Baatara Gorge.Много ни мързеше и като видяхме мини лифтче само с една седалка веднага се настанихме да ни свали до водопада. Мислихме че е включено в цената на входа, обаче като почнаха да викат - Мистър,Мистър, Мис по нас след като директно слязохме и си тръгнахме, стана ясно че ще трябва да дем някой лев. Само дето не беше някой лев ами по цели 10 долара на човек за лифтче с дължина 100 метра... пусти мързел, сега ще си плащаме като попове, ама пък къде на друго място можем да се возим НАЗАД на лифт.
Тук обаче леко ударихме на камък с гледката, защото колкото да се радвахме че не е валяло скоро и ще влезем в долното ниво на Jeita Grotto, тук липсата на вода имаше обратен ефект - нямаше го водопада...Да, пак беше много красив, но като се бяхме навили че ще гледаме страхотен водопад останахме малко разочаровани.
Доста е страшничко когато си на скалното мостче, високо е

С вода, без вода, все пак сме там и си ни е весело.

Ливан е бил много известен с кедровите си дървета, но за съжаление почти всички са били изсечени и сега могат да се видят единствено в национални паркове. Според GPS-a на Жоро, точно до водопада, само на 7км трябваше да има един такъв парк. Е след като са само 7 км да отидем да хвърлим едно око. Тръгнахме накъдето каза каката от GPS-a и след няколко минути се озовахме на супер тесен път, който беше с поне 20-на процента наклон и с много обратни завои. Това пътче определено не се използваше често, имайки предвид че единственото движение което срещнахме беше един козар, който си седеше на асфалта и само поразмаха гегата да изгони козите от пътя да минем, даже не си направи труда да стане да се мръдне. Доста завои по късно все още нямаше и помен нито от парк нито от цивилизация и тогава Жоро реши да сподели, че 7-те километра до парка са по права линия, а иначе трябва да направим няколко стотин метра слизане до долината и после пак толкова нагоре по отсрещния хълм. Всичко супер обаче бензина започна да свършва а ние сме в средата на нищото, буквално, и нямаме обхват на телефоните. В един момент се наложи да спрем и да погледнем дали изобщо има път защото наклона беше толкова брутален, че не се виждаше продължението на асфалта. Най накрая стигнахме края на надолнището и започнахме да драпаме нагоре, като баира пак беше толкова голям, че искрено се надявахме нашата малка Киа да успее да се изкачи. С малко помощ от нас, изразяваща се в спиране на климатика успяхме да издрапаме и неочаквано, след като минахме през двора на някакви хора които доста любопитно ни изгледаха, най накрая стъпихме на нормален път. Кедри така и не видяхме, но пък много се зарадвахме на бензиностанцията :)
киа-та герой :)
Тук вече сме в цивилизацията даже.