сряда, 30 ноември 2016 г.

Непал - Анапурна трек (Syange - Dharapani - Thakule)

Дългоочаквания първи ден от прехода дойде и бяхме супер надъхани за ходенето. Бяхме си поръчали закуската за 8 и докато се намотаме, стана 9. Нищо, по план първия ден трябва да минем 18км само с 1000м денивелация. Прехода в началото следва 'пътя' и нямахме никакво усещане че сме в Хималаите. Пейзажа беше точно като по нашите планини, само дето хората които срещахме говориха всякакви езици. След около час ходене слънцето серизоно напече а по пътя няма никаква сянка и започна голямото потене. Никога не съм очаквала такива температури в планината, поне задължителните 3 литра вода на ден които трябваше да пием си вървяха без проблем. Имахме усещането че вървим в парна баня, защото беше адски влажно от огромната река, чието корито следвахме. За късмет в един момент пътеката се отдели от пътя и вече се ходеше сред гора и горе долу се пооправи положението със слънцето, но горещината почти не намаля. Тук се появи друго предизвикателство - докато пътя постепенно набираше височина, пътеката първо ни изкачваше много нагоре, после ни спускаше обратно до реката и така няколко пъти. Тези 1000м денивелация изведнъж станаха поне 3000. Буквално ни се разказа играта от стръмно изкачване и слизане. След около 5 часа ходене, вече се бяхме поизморили доста и решихме да спрем за обяд в Тал, страхотно градче сгушено в долината на реката, а зад него огромен водопад. Неземна красота, ако не беше едва обяд с голямо удоволствие бих останала да нощувам.
 Едно от селата по пътя

На тази пътечка в тези две колиби живееха хора. Поточето малко по надолу се използваше за миене на съдове и за душ.
 Добре дошли в област Мананг :) В дъното се вижда селцето Тал


Страхотна природа и адски много вода. Освен двата водопада на снимката, покрай селото минава огромна река.

Следваше почивката за обяд, която се проточи доста тъй като в Непал където и да седнеш да хапваш всичко се приготвя на момента, няма фризери, замразени храни или заготовки. От една страна е супер защото е много прясно и домашно приготвено но ако си гладен или нямаш време трудно се чака един час.
До Дарапани имахме два часа ходене и добре че влязохме във времето защото пристигнахме точно на смрачаване. Харесахме си за спане нещо като бунгала, като имаше общ газов душ и интернет. Когато поръчвах вечерята на жената имахме много интересен разговор. Аз исках салата някаква, а тя ми отговори че няма марули за да ми направи. И аз естествено питах за краставици или домати и отговора беше - ама как така краставици? вие така ли ги ядете? аз имам краставица ама как да ти я сервирам? След като я помолих само да я нареже и нищо повече тя ме изгледа странно, но пък за вечеря си имах салата :)

Това е въпросната краставица. Супер много се чудихме какъв ли плод е това, като го оприличихме на манго, плод на хлебно дърво и какво ли още не, и когато жената го взе и го наряза на салата се изумихме че е било краставица.
Тук си имаха и кошери с пчелички и на сутринта ни дадоха домашен мед, който няма нищо общо на вкус с този който имаме в България. Ако не трябваше да го мъкна още седмица на гръб бих си купила поне един буркан, беше невероятен този мед.

На другия ден след ранна закуска нарамихме раниците и продължихме към първоначалната цел за деня Чаме. По пътя минахме покрай толкова много водопади и пресякохме реката толкова пъти че им изгубих бройката. Този регион се води 'ябълковата градина' на Мананг и навсякъде се продаваха сушени ябълки, чай от ябълки и всички десерти които се предлагаха бяха или ябълков пай или нарязана на парченца ябълка с лека панировка. Това е единствения плод който можеше да се намери и непалците бяха супер горди с продукцията си. Този ден за първи път видяхме Анапурна II, и осъзнахме как сме буквално в полите на планината все още и колко по високо трябва да се качим.

Почивка за по един масала чай на 2600м

Гледката от стаята в селцето Такуле.
След Чаме решихме че може да повървим още половин час до следващото селце, като по пътя с нас тръгнаха две момченца, които тъкмо се прибираха от училище. На раницата си имам доста флагчета на различни държави и на децата им стана интересно. Почти не говориха английски но успяха да изкарат един урок по география с нас докато ходим - кой флаг на коя държава е, на кой континент е. Като видяхме че географията много не им се отдава минахме на спорт - големи фенове на Барселона и Реал Мадрид излязоха, даже после показаха и кой е испанския флаг :)
По случайност останахме да спим в къшата на едното момченце, като условията бяха най-добрите за целия трек. Чисто нови стаи и завивки, собствена баня с газов душ и тоалетна.