Фанта пътешества

Сега вече започна истинското изпитание за мен - да шофирам 1400км в Африка. Честно казано бях подготвена да се сблъскам с движение като в Иран, но Мароко ме изненада. Всички спазваха правилата, караха много спокойно и дори даваха мигачи. Много бързо излязохме от Маракеш и малкото ни Фиатче Пунто се понесе с цели 80км/ч към първата спирка за деня - Aid Ben Haddou. Покрай пътя се заредиха страхотни гледки, минавахме през каньони с отвесни червени скали, малки градчета и много завои. Спряхме,както и другите, на средата на пътя за да се поснимаме и веднага се появиха продавачи на камъни - ахати, аметисти, каквото се сетиш, все пак сме в Атласките планини, но едната оферта просто ни разби. Човека ни предложи 'зъби от бежанец'!!! Е на такова предложение няма как да се устои, та доста набързо се сдобихме и с тази невероятна находка. Доста авантюристично решихме да минем през Telouat, и там да обядваме. Още в момента в който отбихме, пътя стана супер тесен и с доста неравности, а няко

Малки тесни улички с носещи се из въздуха екзотични аромати, скрити кафенца надничащи от покривите вис око над глъчта, разнасяща се от изпълнените със живот площади и необятните червени пясъци на Сахара -това са спомените който останаха в нас от Мароко. Шумният Маракеш и тихата пустиня, тъмният Фез и синият Шефшауен, огромните Атласки планини и широките плажове на Танжер - това е страна която предлага за всеки по нещо. Пристигнахме в Маракеш късно вечерта и първото впечатление не беше много обнадеждаващо - тъмни, заплетени улички, обградени от кирпичени къщи. Но с настъпването на новия ден всичко се промени, стана супер цветно и установихме, че сме буквално на най-известният площад Джема Ел Фна. Успяхме да се поразходим преди да се събуди градът, но докато закусвахме царевични палачинки с мед, край нас започнаха да изникват сергийки, да се чува глъч и постепенно и ние бяхме въвлечени в ежедневния ритъм на живот. Дворецът Бахия, който в превод означава Брилянтност, е построен о