сряда, 18 януари 2017 г.

Непал - Анапурна трек (Letdar - High Camp - Muktinath)

Този път се помотахме доста сутринта, тъй като имахме да минем само 700 метра височина този ден, което означаваше само 3-4 часа ходене. Още в началото се усети че вече вървим на място с по малко кислород. Първото изкачане за да излезем от Мананг беше бавно, с много чести спирания за да си поемем дъх докато накрая всеки си намери темпото с което му е лесно да ходи. Пътечката постепенно се виеше нагоре като подсичаше върховете и от всякъде беше заобиколена с ниски бодливи храсти със страхотни оранжево-червени листа. Спряхме за почивка на едно мини селце с няколко къщи на 4000 метра, в едната от които имаше заведение където предлагаха страхотен Seabuckthorn сок. Този сок се прави точно от плодовете на храстите които имаше покрай пътеката и жената каза че съдържа 10 пъти повече витамин С от колкото портокал. Изпихме по едно сокче на невероятна гледка, изядохме по един току що изпечен мъфин и продължихме нагоре. По пътя ни изпревариха няколко мързеливи туристи които минаваха трека на коне, а багажа им го носиха шерпите.
 Страхотните оранжеви храсти
 Долу в ниското се вижда моста през който се минава реката за пореден път
Крайпътно заведение с една баба която приготвя сама всичко
На където и да се обърнеш си заобиколен от страхотни заснежени върхове.

Тъй като не бързахме решихме да си направим и една дълга почивка за обяд в едно селце по пътя. Докато чакахме да ни приготвят храната, видяхме как конете ги храниха със спагети :) Не знам кон боб яде ли, но спагети определено яде и то с голям кеф. По един пълен леген си ометоха набързо с огромно удоволствие. Тук беше и първия ни сблъсък с човек страдащ от височинна болест. На една жена и стана лошо и се наложи да я качат на един кон защото не можеше да ходи. За късмет до момента никой от нас не проявяваше никакви признаци така че продължихме смело до Ледар. Намерихме си доста прилично място за спане и когато попитахме имат ли горещ душ, те ни отговориха - Ама разбира се, само кажете кога искате да се изкъпете и ще ви дадем кофа с гореща вода :) Еми по разбираеми причини пропуснахме душа, защото на отрицателни температури с кофа не ни се къпеше.
 Малко спагетки за обяд
Страхотно приспособление с което топлиха чайник с вода. Слънцето е толкова силно там, а те изобщо не го използват за енергия. Тази 'чиния' я имаше в повечето къщи и казаха че е дарение от Германия


 Къщичките на Ледар
Целта за другия ден беше High Camp който се намираше 4900 метра. Преди него на около 200 метра по ниско се намира Base Camp, където спряхме за обяд. Страхотен лагер, имаха голямо общо помещение където един непалец свиреше на китара, предлагаха всякакви неща за хапване и хората бяха много любезни. Но ако останехме да спим тук означаваше още час и половина да добавим към сутрешния преход, а и 200 метра преди мислихме че не са кой знае какво но тук бяха огромен фактор. Така че пихме по едно кафенце слушайки готината музичка и отново нарамихме раниците. Голям зор беше докато стигнем до High Camp. Спирахме за почивка и за да си поемем дъх през 10на метра, защото беше супер стръмно и много изморително. И за късмет взехме последната свободна стая горе. Ако се бяхме забавили малко, щеше да се наложи да се връщаме за да спим долу. Имахме достатъчно време и си набелязахме едно близко връхче 5000 метра което да качим за да си помогнем с аклиматизацията.
Симпатичния Base Camp
За първи път на 5000 метра

Долу в ниското е лагера, а пътечката която се вижда е целта за рано сутринта. За късмет няма да катерим върха който се вижда, а ще го заобиколим.

На другия ден станахме в 4 сутринта за да можем да минем прохода преди 8, защото след това вятъра се усилва и е много трудно за вървене. Общо взето всички от лагера имаха идея да тръгнат горе долу по това време и се виждаше пътечка от движещи се светлинки пред нас. Доста бавно ставаха нещата, защото дори и най малкия наклон ме изкарваше от ритъм и трябваше да си почивам доста често за да не остана без дъх. Минавахме баирче след баирче и все не се виждаха знаменцата които така очаквахме да видим, а вятъра наистина започна да се усилва и температурата падна доста. Водата в бутилките ни започна да замръзва и пиехме ледени кристалчета. Точно когато вятъра стана доста силен и студен изведнъж пред нас се чуха радостни викове и малко след това видяхме най високата точка която искахме да достигнем - прохода Throng La 5416 метра. На върха дори са направили и чайна поради мното туристи минаващи по този маршрут, но тя беше претъпкана и ние не останахме. След няколко снимки забързахме напред за да можем да слезем от билото и да избягаме от ужасния вятър. И наистина, само 10-на минути по късно започнахме малко по малко да се събличаме, защото слизането беше супер стръмно и само за час бяхме вече 1000 метра по ниско. Няколко часа стръмно слизане и бяхме отново в цивилизацията - Muktinath 3800 метра. Тук ни посрещна стандартната лудница на Непалските градчета - коли, хора, коне, крави всичко това сновящо напред назад по един почвен път и вдигащо огромни облаци прах. За късмет уцелихме голям религиозен празник който празнуваха в най големия храм и всички хора бяха усмихнати и толкова цветни че ние не се сдържахме и отидохме да видим за какво става дума.

 Главната улица на града няма асфалт, тротоари или маркировка. Всеки ходи където си иска, а сергиите и становете са на средата.

Ритуала за празника е, първо се минава под всички 108 чучура които са със студена вода  по посока на часовниковата стрелка. След това се влиза в два басейна, наричани Kunda един след друг като те също са с ледена вода. Вярва се че водата измива отрицателната карма, носи спасение и разбира се изпълнява желания :)


Муктинат на местния диалект означава Хиляда води, и е свещено място както за Хиндуисти ката и за Тибетски будисти. В местността са представени всички елементи - не само земята и въздуха, но и водата и огъня. Също така тук растат дървета, въпреки голямата височина и неблагоприятните условия, и поради това се счита за идеално място за медитация. За съжаление поради големия брой туристи минаващи прохода градчето от място за медитации се превръща в туристически център. Всяка къща предлага стаи, навсякъде има ресторанти, а по улиците е пълно със сергийки с плетени  шалове от козина на як. За по автентично бабите са изкарали становете на улицата и директно можеш да видиш как се прави дадената шарка и ако ти хареса да си купиш. Ние естествено подпомогнахме местните баби като си взехме по няколко шала :) Обиколихме градчето, понагълтахме се с прах и решихме че е време за почивка, след доста дългия ден който мина. От утре вече сме на културен туризъм, край с планините