вторник, 14 февруари 2017 г.

Непал - Катманду

След страхотното начало на деня с посрещането на изгрева трябваше да си намерим някакви занимания да уплътним времето. Една разходка до 'стария пазар' звучеше доста изкушаващо а и можеше да има нещо интересно за сувенир. За да разгледаме и другите квартали на Покхара тръгнахме пеш към пазара. Голямо ходене беше и даже бяхме започнали да се притесняваме че не можем да го намерим, защото хората ни гледаха малко странно като ги питахме да ни упътят. Но когато стигнахме там всичко се изясни - преди време може и да е имало пазар или нещо интересно, но сега са само едни червени изоставени сгради. Греда..

Преди време това е бил пазара, но поради многото туристи всички са се пренесли по близо до езерото където са хотелите. Сега сградите пустеят.

Нищо де, разходихме се из места които са доста извън туристическия поток, сега вече може да пообиколим и магазините за туристическа екипировка които предлагат 'оригинални' стоки. Колко са оригинални е друг въпрос, но с повече внимание си намерихме доста готини неща, а с повече пазарене и цените падаха много. Помотахме се още малко около езерото и на другия ден отново се метнахме на автобуса, по 'магистралата' и към Катманду. Този път вратата на автобуса не се отваряше на всеки завой, но пък прозореца действаше като естествен климатик. През 20-на минути трябваше да го затваряме защото от безумното друсане малко по малко се отваряше :)
Малко почивка с гледка към езерото
Супер голяма атракция е да се лети на фона на връх Мачапучаре (поне така ни казаха че се казва)

След много дълго друсане по непалските пътища най накрая ни стовариха в квартал Тамел в Катманду. Нямахме резервации за хотел, така че пообиколихме малко докато си намерим местенце. По навик първия ни въпрос беше дали има топла вода, на който човека се ухили и каза ама разбира се. Еми идеално, да си хвърлим по едно душче тогава. Да обаче това изобщо не се оказа толкова лесно - топла вода имаше, даже вряла, обаче нямаше студена. Вярвайте ми със студена вода можеш да се изкъпеш колкото и да ти е кофти, но със вряла просто няма шанс. Като излизахме после и човека отново супер засмян ни попита дали е имало топла вода. Исках да го замеря с нещо, ама той си беше прав, ние за студена не сме питали..
За разглеждане в Катманду си бяхме набелязали Durbar Square, където се намира и кралският дворец. Станахме рано и бяхме там още преди да са отворили дори и касите за билетчета. Площада беше пълен с живот, навсякъде имаше хора продаващи неща които нямахме идея какви са. И изведнъж час по късно всички сергийки изчезнаха и започна потока от туристи. За съжаление повечето храмове са доста пострадали от земетресението през 2015, а някой бяха напълно разрушени. Но въпреки това площада е страхотно красив и си заслужава разходката. Двореца е непокътнат и може да се влезе да се разгледа, както и един два от по запазените храмове.
 Това са цветни прахчета с които рисуват пред праговете на къщите си молитвени фигури и малки стъпчици, водещи към входа на къщата Това е техен празник, на който вечерта се оставят дарове пред вратата и се рисува за да може духовете да са благосклонни и да им донесат късмет и благоденствие.




Вътрешния двор на двореца.

Последна спирка в Катманду беше Бактапур, исторически резерват на 12 км от столицата. Градчето е построено през 12век и за да се предпазят сградите, както и автентичния му вид, достъпа с коли вътре е забранен. Още с влизането сякаш се пренесохме стотици години назад във времето. От всякъде бяхме заобиколени от величествени сгради построени преди векове, вървяхме по малки улички изпълнени с кокетни магазинчета предлагащи тъчно направени стоки, а във въздуха се носеше глъчката от ежедневието на местните. Но площада с пазара беше нещо което ме остави без думи - цветове, хора, движение и всичко това заобиколено от огромни храмове. Няма как да се опише, трябва да се почувства.
Добре дошли в машината на времето



Лудницата от цветове на пазара. А сградата в дясно е кафенце на три етажа, но така и не се намери едно местенце и за нас тампродаваха какво ли не в Бактапур, дори успяхме да намерим кукри (ножа на гурките) за един долар. За съжаление и тук доста от сградите бяха повредени, а повечето бяха доста наклонени и за да не паднат ги бяха подпрели с дървени греди. Представям си колко е било красиво когато всички храмове са били непокътнати. Но и сега с тази разходка сложихме един страхотен край на невероятното приключение в Непал.

 Молитвените рисунки пред входовете на къщите


 И лудницата на нощен Тамел