сряда, 26 април 2017 г.

Персийска приказка Иран - Шираз

Решихме че два дни са достатъчно за Исфахан и след закуска се оправихме по магистралата към Шираз. Чакаха ни почти 500км през еднообразния пейзаж на каменната пустиня. Тук там по пътя спирахме да се поразтъпчем и да пием кафенце, но за целите 6 часа единственото интересно нещо за снимане което видяхме беше един много фотогеничен магарешки бодил...
На 50-на километра преди Шираз е най голямата историческа забележителност на Иран - древната столица на Персия, Персеполис. Смята се е бил построен 515г. преди новата ера от Дарий 1ви. Когато Александър Македонски завладява древната столица, дали поради пиянска свада или заради жена, градът бива тотално опожарен и останките са засипани с 8 метра пепел. Много е интересно, ако има кой да ви разкаже кое какво е, иначе за хора неразбиращи нищо от археология като нас общо взето представата ще е камъни в пустинята :) Затова си взехме гид който за малко повече от час ни показа супер интересни неща. Дори и вандалските надписи вече са забележителност, защото според гида са от различни известни хора като например 'капитана на Титаник'....Много добра идея, трябва да я приложим и в България ;) Комплекса е огромен, с няколко двореца и повече от 40 постройки но много малка част е разкопана. Според гида правителството не иска да се продължават разкопките, 'за да се запазят повече', а така и така и в момента имало голям поток от туристи. Странна работа но това е неговата версия.
 В Шираз отново нямахме запазен хотел и разчитахме че след като сме извън сезона ще е лесно, но се оказа че има два хостела на нормални цени и те разбира се бяха заети. Хората обаче бяха супер отзивчиви и след няколко телефонни разговора ни намериха апартамент, а докато чакахме да ни вземат ни почерпиха и чайче. Обаче като дойде човека да ни заведе до мястото се получи засечка - станахме 6 човека в нашата кола. Принципно в такситата нямаше проблем да сме толкова, но все пак шофьора поема риска от глоби защото официално е забранено. А сега сме с кола под наем и турист зад волана....Ама какво да се прави натоварихме се и по закона на Мърфи десет минути по късно пред нас се изпречи един полицай и започна да размахва палка да спираме. Край, паника! Но нашия ирански спътник каза Не, Не спирай!
- Е как да не спираме? Полицай е!
- Няма проблем, давай давай, не спирай!
Еми щом така се прави, айде и ние като местните, подминахме го униформения без изобщо да го отразим. Той след нас вика, маха ама ние газ да ни няма. Е, после прибрахме колата в подземния паркинг за следващите два дни за всеки случай.
На другия ден персонала на апарт хотела ни изуми с опитите си да бъдат гостоприемни. Спя си сладко и в 7 сутринта някой звъни на звънеца. Естествено никой не го отразява и след няколко опита звъненето спира. Идеално, може да се заспи пак, за цял половин час защото звъненето започва отново. Гррррр този път някой стана да отвори и какво излезе - хората от хотела ни викат да слизаме за закуска, че щяла да изстине. Честно ли, в 7 сутринта закуска? Да, разбира се че слизаме, ама друг път. Обаче явно и те не се вързаха че слизаме защото след още половин час ЗВЪНННН. Сега пък какво!!! Ами явно сме изглеждали доста недохранени, защото се появиха няколко подноса с храна за да закусаме. Със спането вече беше свършено, така че айде да ядем и да атакуваме града. Но преди всичко останало да си намерим кафенце и да позяпаме хората. Както разбрахме вече от опит в Иран не е толкова лесно да се намери нормално кафе, но пък ако се намери е толкова силно че ти изправя косите и после цял ден си като торпедо. Нашето кафе се появи точно на входа на Vakil Bazar, на малко площадче пред старата баня,в  която не пропуснахме да влезем. Много са им забавни баните, обаче тази беше две в едно - хем баня, хем иранския вариант на Мадам Тюсо :) Доста е странно да има восъчни фигури изобразяващи сватбена церемония в баня...

Бяхме супер скептични за базара, но за късмет се оказа най готиния от всички. Нямаше ги пластмасовите китайски боклуци, а се продаваха основно килими, подправки и най красивите табли за игра които съм виждала. Тук е и едно от много малкото места в Иран където може да се използва стандартна кредитна карта, защото персийските килими са огромни суми които никой турист не носи в кеш. Ако на някой му писне от разглеждане, на няколко места из базара има страхотни вътрешни дворчета с басейчета, около които има портокалови дръвчета и пейки за почивка. Тишина и спокойствие преди пак да се гмурнем в лудницата опитвайки се да открием храм Aramgah Shah Cherach. Той е отворен за посещение и безплатен, но трябва да се носи чадори, което дават на входа, и да сме придружени от гид. Храма е много красив през деня, но определено след залез е много по впечатлващ.
Дори за чужденците е задължително да се носи чадори в храма. За късмет поне не бях черни, но пък супер трудно се оправяхме с тях. Постоянно се оплитаха, падаха ни от главата, а за капак на всичко и духаше лек ветрец и ставахме като цветни прилепчета. Но пък беше супер забавно, бяхме като елфи :)
Вече бяхме много гладни и за да се изявим като истински туристи имахме уговорка за домашна вечеря в иранско семейство. Честно казано много се надявах да има и нещо което не включва кебап или месо защото до сега това беше 90% от менюто. Посрещна ни млада двойка която очевидно изобщо не беше стандартен представител на 'традиционно иранско семейство'. И двамата говориха добър английски, къщата им беше голяма и обзаведена много богато и въпреки че се водиха с модерни разбирания, по време на цялата вечеря жената седеше на едно ниско столче до масата като прислуга, а не като пълноправен член на семейството. Въпреки това беше интересна вечер, с музика от местен инструмент приличащ малко на китара, и с неизменния Хафес. В Иран Хафес е много почитан поет и едно от забавленията вечер е цялото семейство да сяда заедно и някой да чете и след това да тълкува различни поеми. Това е официалната версия, когато семейството е много религиозно и спазва законите които забраняват танците, музиката и всякаква не-иранска телевизия. Но в днешно време в 90% от домовете има сателит и се гледат чужди програми, слушат се музикални канали и се пее и танцува по частни партита...
Оставихме най голямата забележителност на Шираз за сутринта, защото там е много важно да се ходи най късно до 11. След това светлината не е под правилния ъгъл и не може да се види цялата красота на мястото. Става въпрос точно за Розовата джамия, която е много известна с цветните стъкла на прозорците и невероятната игра на светлината по колоните. За наш лош късмет беше облачно и само в кратките промеждутъци когато слънцето се показваше за малко между облаците успявахме да видим красотата на джамията. След като видяхме как другите туристи се бяха подготвили с аксесоари за по ефектни снимки вариращи от стъклени топчета до бели чаршафи, погледахме малко как всеки се опитва да направи най яката снимка и тръгнахме към последната гробница, която не бяхме сигурни нито как се казва, нито къде се намира, нито на кой точно е, но пък много искахме да я видим. Честно казано много е трудно да питаш за нещо, което не можеш да обясниш, и то хора които не говорят англисйки :) Задача с повишена трудност. А цялата идея да търсим това място е, че в Shah Cherach вече не пускат туристи вътре в самата гробница на имама, а тази е точно копие и вътре може да се влезе. Аз бях почти сигурна че гробницата е на Аладин, докато според другите май звучало като Хюсеин. В крайна сметка излезе че всички сме били прави и името е sayyed alaeddin hossein. За съжаление вътре не ни дадоха да снимаме, но това място определено си заслужаваше търсенето. Цялата сграда вътре е в милиони стъкълца, които отразяват и пречупват светлината и всичко блести. Пода и колоните са от мрамор, покрити с огромни дебели персийски килими които заглушават стъпките. Преди да има електричество, цялото огромно пространство се е осветявало само с няколко свещи благодарение на отразената светлина. 
Доволни че сме отбелязали всички намислени обекти от Шираз, тръгнахме към Язд, град в пустинята който е нещо като меката на сладкарството. Нямам търпение :)