сряда, 3 май 2017 г.

Персийска приказка Иран - Язд

Следваха поредните около 6 часа път из еднообразния каменист пейзаж. Или поне така си мислихме, и никой не се сети да погледне от къде минаваме. Точно на смрачаване пътя започва да се изкачва и доста сериозно набирахме височина. Честно казано след като отивахме в пустинята решихме че някъде сме объркали, но GPS-a каза че грешка няма. Ами добре, продължаваме си обаче нещо и времето започна да става странно - първо малко дъжд, а след това започна да вали и сняг. Е това никой не го очаквапе вече - оставаха ни по малко от 50 километра до Язд, а сме на почти 3000м и ни вали сняг. Като си помисля колко се забавлявахме че хората от които взехме колата ни бяха оставили вериги....За късмет минахме прохода и след 10-на километра спря да вали.
В Язд изкарахме късмет с много готин хостел където освен нас имаше голяма група парапланеристи. Казаха че са били на състезание и ще празнуват вечерта - ихууу ще видим какво е на истинско частно парти. Първото което направиха естествено беше да запалят скарата и да наредят шишове, не може парти без кебаб, все пак е Иран. За наша изненада от някъде се появи една бутилка домашно вино, а малко по късно видяхме и как се купува уиски на черно. Дойде един голям пикап, излезе един тип оглеждайки се подозрително и след като видя че няма нищо опасно извади една бутилка червено Джони от багажника. Платиха му огромната сума от 100$ и всеки щастлив си тръгна по пътя. После партито изведнъж се оживи, нищо че на всеки се падаха по десет грама уиски, но почнаха едни песни, танци. Напълниха една чиния шишове и ни я бутнаха в ръцете въпреки че се опитвахме да протестираме, но пък винцето го пробвахме с голям интерес. Все пак чашката в ръцете е равносилна на 80 камшика, как няма да е забавно :)
 Следващия ден се оказа че е петък и почти нищо не работеше цяла сутрин, така че решихме да пообиколим с колата околностите на Язд. Харесахме си едно по забутано село, и пясъчен замък до който се стига с кола и оползотворихме времето до вечерта, когато имаше тренировка по Zurkhaneh. Това е тренировка за сила, която се провежда в една от водните кули в центъра на града, под акомпанимента на музика и стихове. Беше много интересна смесица между рецитиране на стихове, молитва и спорт, гарнирано с доста силна миризма на пот и крака. На мен много ми приличаше на тренировка за дервиши, защото част от треноровката беше адски бързо вътрене на място, точно като тях. Много беше забавно и изобщо не съжалявахме за избора.
Язд не ни впечатли кой знае колко с нещо освен с хилядите магазини за сладки неща. Бонбони, бисквити, торти, пасти, каквото се сетиш го имаше и аз просто бях в рая. Толкова сладко изядохме за два дни че след това даже и аз не можех повече. Разходихме се до затвора на Ал. Македонски който е превърнат в базар и е тотален туристически капан, но малките улички из града бяха много симпатични. За да стопим малко калории тръгнахме пеш към Зооастрийския храм в който трябваше да видим голямата забележителност, огъня горящ от стотици години. Ами оказа се мъждукащо пламъче зад стъклена преграда...За сметка на това по пътя не пропускахме да опитаме от всички странни неща по сергиите и принципно всичко беше вкусно докато не уцелихме най голямата греда с едни бели пръчици приличащи на солети. Продаваха ги в огромен чувал на килограм и ние всехме една пръчица за тест. След като някой я пробва и репликата беше 'изключително интересен вкус' което преведено означава 'ужасна е, но за да не се прецакам само аз, пробвайте и вие' нямаше как да не я пробвам. Ами много е трудно да се опише комбинацията от вкусове които се редуват един след друг, от гаден по гаден. Любопитството ни как може тази ужасия да се продава в такива количества трябваше да бъде задоволено и хазяина ни в хостела, след като ни се смя доста, ни обясни че това е кашк, който се използва за готвене, като една много малка част от тази пръчица се разтваря във вода докато стане като каша и се ползва като сос. Е разбира се пробвахме и една супа с кашк, като наистина бяха сложили само една малка лъжичка от този сос на цяла купа и вкуса беше тотално различен. Ама проба - грешка, няма как :)
 Последната атракция която посетихме беше каравансерай Zein-O-Din, който е реставриран и превърнат в много скъп хотел. През сезона е много трудно да се запази място за спане там, но сега освен нас имаше още само двама туристи. Ние предпочитахме да спим на по автентично място, така че само пихме по едно чайче и се наспадихме на залеза в пустинята. Каравансераи преди е имало на всеки 30км по пътя на коприната за да може керваните с камили да се прибират вечер за да не стават плячка на разбойници. Сега повечето от тях вече са разрушени а малкото останали се използват само за атракция за туристите.
Изпратихме слънцето пиейки чай в едно невероятно място сякаш излязло от приказките. Липсваше само един керван с камили за да е пълна идилията, но нищо, и утре е ден :)