Фанта пътешества

27.02 - 28.02.2015 Последен ден в Рейкявик и последна нощ с надежда за сияние. Много спокойно градче като за столица, малко и спретнато центърче, чистичко, ако си чистят тротоарите от леда направо ще е перфектно. Оставихме колата на една жена, която ни чакаше пред една супер мини табелка с името на фирмата. Доста криминална фирма излезе ама айде, поне колата си вървеше и беше здрава. Пообиколихме доста града, направихме задължителната снимка пред ‚Sun Voyager‘, като даже се отбелязахме и с един местен битак, на който продаваха какви ли не джунджурии, от бижута от вулканични камъчета до вмирисана акула. Еми от бижутата си купихме ама за акулата никой не се престраши че тази миризма сигурно не се измирисва със седмици. Вечерта се бяхме засилили да си купуваме трип за сиянието, поне да имаме по голям шанс да го видим. Но хората в хостела ни изгледаха странно и казаха - ‚Ама за какво ви е, то ще се вижда и от тук‘. Еми добре айде от нас да мине ще си спестим по 35 евра. И вярно – взеха

25.02 - 26.02.2015 За сметка на страхотната вечер сутринта не започна много добре. Опитахме се да се изкачим по пътчето за да излезем на главния път, но въпреки че колата беше с шипове стигахме само го половината и се хлъзгахме обратно. Помолихме собственичката да хвърли малко сол/ пясък но тя реши че проблема не е в пътя а в шофьора и се качи да ‚изкара‘ колата. Еми не можа. Не само това ами се опита да излезе от един друг път и с такава сила ни заби колата в пряспата че след това копахме един час за да поосвободим малко броните да не ги изкъртят като ни издърпат от там. Дойде един мъж, като видя колата само каза – ‚Жените не могат да карат‘, издърпа ни, метна едно чувалче сол и се качихме без проблем. Работа за 2 мин, която ни забави 2 часа. Което принципно нямаше да е голям проблем, стига да не идваше снежна буря точно към нас и целия ден се наложи да си играем на гоненица с лошото време. Вярно времето не беше по желание но пък допринесе за нереални гледки. През пътя минаваше воал

24.02.2015 Сутринта казахме на собственичката какво е станало и тя изобщо не се учуди – което води към извода че това не и е за първи път. Излезе разбрана женица и ни намали цената доста без дори да споменаваме ние нещо :) Исландците определено си поддържат доброто отношение към туристите. Денят беше определен само за мотане и гледане на източните фиорди. В една книжка бях чела че може да се видят северни елени там зимата и много се надявах да се мерне някое опашле но не очаквах каква изненада ще ни поднесе природата. Цели стада диви северни елени си пасяха спокойно покрай пътя. Първия го видяхме съвсем случайно – Руди спря на пътя за да снима панорама, и докато чакаме Здравко каза че вижда коза да пасе .. Аз не мисля че имат кози затова извадихме големия обектив да видим какво е – и опааааа елен. Толкова се сливат с тревата че супер трудно се виждат. Аз като един виден фотограф тръгнах веднага из тревата да се доближа до елена. Той в началото изобщо не ми обърна внимание но когато