Фанта пътешества

Деня започна със супер ранно ставане още по тъмно в 5. Принципно идеята е, че ако е много жега да се мине пътя обратно до селото докато още не е станало ужасно, но с случая беше малко безсмислено, имайки предвид че температурата надали беше повече от 15 градуса. Но да не развалям романтиката, качихме се на камилите и се заклатушкахме бавно гледайки звездите. За разлика от вечерта, сега облаците малко се бяха поразнесли и имаше повече звезди. Изобщо не е лесно да се язди камила, да си призная честно - седлото е супер твърдо и постоянно се изхлузваш. А Деси направи си беше полегнала на гърба на нейната животинка. Около изгрев вече бяхме пристигнали, така че се натоварихме на колата защото ни чакаха около 7 часа път до крайната цел за деня Фез. По пътя нямаше нищо кой знае какво интересно, освен борова гора пълна с маймуни, които бяха много сладки докато скачаха около нас. Спряхме за по едно кафенце някъде по пътя, като за първи път езиковата бариера ни попречи да си поръчаме каквото иска

Сега вече започна истинското изпитание за мен - да шофирам 1400км в Африка. Честно казано бях подготвена да се сблъскам с движение като в Иран, но Мароко ме изненада. Всички спазваха правилата, караха много спокойно и дори даваха мигачи. Много бързо излязохме от Маракеш и малкото ни Фиатче Пунто се понесе с цели 80км/ч към първата спирка за деня - Aid Ben Haddou. Покрай пътя се заредиха страхотни гледки, минавахме през каньони с отвесни червени скали, малки градчета и много завои. Спряхме,както и другите, на средата на пътя за да се поснимаме и веднага се появиха продавачи на камъни - ахати, аметисти, каквото се сетиш, все пак сме в Атласките планини, но едната оферта просто ни разби. Човека ни предложи 'зъби от бежанец'!!! Е на такова предложение няма как да се устои, та доста набързо се сдобихме и с тази невероятна находка. Доста авантюристично решихме да минем през Telouat, и там да обядваме. Още в момента в който отбихме, пътя стана супер тесен и с доста неравности, а няко