Фанта пътешества

Великден в Йерусалим, поредна мечта, която за мое щастие успя да се сбъдне. Град, който запленява с разнообразието от религии и обичаи събрани между високите каменни стени. Нвсякъде цареше празнично насторение, хората се стичаха към Божи Гроб от всички страни и всеки се стараеше да се приближи колкото е възможно повече, дали за да чуе Великденската литургия, или просто за да се наслади на магията което се носеше във въздуха. В 12 вечерта камбаните запяха звънко над града и от всякъде около нас се разнесе 'Христос Воскресе'. Запалихме свещичките и се гмурнахме в морето от хора от всички краища на света, за да се разходим из симпатичните малки улички заобикалящи Божи Гроб. Нямаше ги стотиците сергии, нямаше я блъсканицата от туристи дошли само за през деня. Беше останало само очарованието на каменните сгради и притихналите фонтани. Градът се събуждаше за поредният слънчев ден, и ние не издържахме на изкушението да се потопим в екзотиката на местните пазари. От всякъде

През   1812   г. швейцарският изследовател   Йохан Лудвиг Буркхарт   преоткрива Петра за Западния свят.  Откритието направил случайно, когато в края на август 1812 г., пътувайки от Сирия за Египет, край Мъртво море попаднал на група араби, които му разказали за „антики“ в долината „Вади Муса“. Дегизиран като арабин, той ги последвал. Отвели го до привидно плътна стена от скала, в която имало тесен, дълбок проход. Движели се около 30 минути през дефилето Сик, почти лишено от слънчева светлина. Изведнъж се озовали пред червеникавата фасада на изкусно изсечена в скалите сграда, висока 30 м. Намирали се на главната улица в древна Петра.  Следвайки неговите стъпки,  рано сутринта  ние също се озоваваме заобиколени от високите кан ьони водещи към сърцевината на древния град. Окъпана от светлината на жаркото слънце, Съкровищницата изглеждаше още по внушителна. Решаваме, че гледката от високо ще я оставим за навръщане и продължаваме напред, подминавани от теглени от коне 'каляски'. До

След невероятният петзвезден курорт се озоваваме в хотелска стая в средата на мюсулманският квартал в Мандалей. Голяма драма - никъде наоколо не продават бира, а на всичко отгоре и всяка сутрин се включва аларма от съседното минаре, която не можеш да изключиш. За сметка на това на тротоара на съседното кръстовище беше кръчмата с най-вкусна храна и най-невероятният мианмарски чай. Лично биг бос-а, един дебел чичка с голяма сива брада и броеница в ръка, дойде да ни попита всичко ОК ли е и да ни препоръча страхотния десерт с банани. Направо като ВИП гости се почувствахме, седнали на пластмасовите столчета на тротоара, до летящите моторчета по улицата. Мандалей е града който честно казано най ни разочарова от към забележителности. Разгледахме огромния правоъгълен дворец, който се намира на средата на огромният правоъгълен град, и се отправихме към най-висока пагода Маха Муни, от където да гледаме залеза и където по случай пълнолунието щеше да има фестивал на Светлините. Път