Фанта пътешества

Сутринта ме събуди кукуригането на петел, и то точно на време за изгрева и ранната закуска от палачинки която Фаранги беше приготвил. Всяка закуска където и да бяхме винаги включваше и плодове и аз много се радвах на любимите ми супер вкусни банани, които за съжаления в БГ няма от къде да си купя. Между другото никой не го болеше глава, така че оценихме качеството на Коняги-то и решиме че ще продължим 'профилактиката' с него. За този ден беше предвидено сафари в Серенгети, като обаче нямахме идея колко е трудно да се стигне до там. Пътят ако изобщо може да се нарече път, е нещо подобно на нашата 'трошено - каменна настилка', само че е на милион малки вълнички издълбани от минавашите джипове. Освен това е покрит със доста солиден слой бях прах, който с голям кеф става на огрооооооомни облаци когато минава кола, което пък те държи да не скучаеш защото на всеки облак (всяко разминаване с някой) трябва бързо да затвориш прозорците, и след това да ги отвориш защото е топличк...

САФАРИИИИИ - първа спирка Тарангире, шестият по големина парк в Танзания. Основната идея да го изберем е, че по време на сухия сезон там има вода която привлича много животни от другите паркове, както и едно дърво което много исках да видя на живо - баобаб. Наричат го още 'upside-down tree' защото короната му прилича на корени, а според легендата Господ се ядосал на баобаба и го изхвърлил от рая, и при падането той се забил с короната в земята а корените му останали отгоре :) Баобабите стават огромни, като най голямото дърво за момента е в Южна Африка и е направено на бар ' "The Big Baobab Pub". Първи срещи с масаите по пътя - тези хора живеят на възможно най невероятните места - в средата на нищото. Няколко къщички с покриви от палмови листа, заобградени с ограда от клони за да се предпазват от хищници и наоколо стада от крави и кози представляват цялото село. Всяка локва с вода се използва за пералня, а покрай пътя нон стоп сноват хора водещи магарета натоварен...

Африка е място което винаги съм свързвала с необятни пространства жълта трева из които тук там се вижда по някое дърво, дебнещи лъвове и панически бягащи антилопи. От друга страна благодарение на филмите от детството ми очаквах да видя страхотни имения, заобиколени с плантации кафе и пеещи по полето работници. С тези романтични представи и с раничките на гръб нетърпеливи кацнахме на международното летище Килиманджаро. Първи впечатления - неочаквана от нас температура от само 20 градуса. Хммм..Една здрава кака с коса на плитчици причаква всички слизащи и им иска бординг пас-а. Случайно си го пазя в мен - до сега никой не го е проверявал след като слезем от самолета -  но Руди не го пази. Пак добре - имаме успех 1 от 4 - само един от нас трябва да се върне до самолета да търси. Докато го чакаме се заговорихме с жената и с разпечатки на електронните ни билети се съгласи да ни пусне всички, така че факта че след като си слязъл веднъж от самолета не те пускат обратно вътре не доведе до...