Фанта пътешества

И нека голямото пътуване започне сега! Крайна цел - Лефкада, време - неопределено, план - още по неопределен. Идеално, товарим багажа и газ към границата. Пътуването започна добре - още първата вечер нацелихме местния романтичен спот за сваляне на мацки, със страхотна гледка и огромни рибоци скачащи на метри от брега. Беше вече късно да вадим въдиците, но време за романтика винаги трябва да се намери, та за да не останем по назад, запалихме една свещ против комари за 'романтична атмосфера', и замечтано си представяхме рибите не в морето, а в тигана, отпивайки от домашната ракийка. Ракийката пак я използвахме против комари, да не си помислите че сме някакви пияници... След 248 тунела, незнайно колко изкачвания и слизания по магистралата, по които или пъплихме с 60 или летяхме с цели сто километра в час (както се пее в песента) акостирахме до езерото Ioannina. Налазваме мега якият къмпинг, който обаче по това време на годината се оказа, че е безплатен - йеееййй, скъсаните ни порт

Ей, какво не правят промоциите за самолетни билети. Не успяхме да се въздържим и рязко се сдобихме с билети за 'трикенд' или както е редно да се казва 'дълъг уикенд' в Неапол. Всички с които говорих за там бяха единодушни, че ще сме много разочаровани от града, и може би затова бяхме с доста ниски очаквания. Наистина, първите впечатления са за доста черни и мизерия, но това беше ограничено в района на гарата. То и в София там си е Кербала, така че нищо неочаквано. За сметка на това старият град гъмжи от живот -  пълно е със цветни сергийки, малки уютни заведенийца изскачат зад всеки ъгъл, а улиците се пръскат по шевовете от хора. Но най-голямо впечатление ни направи размера на сградите. Всичко е огромно! Вратите са по 5-6 метра високи, таваните по десет, дори и паметниците на площада за тройно на нашите. Ако целта им едно време е била да те карат да се чувстваш малък - еми постигнали са я! Поглеждаш и виждаш огромна врата, полуотворена. Влизаш - и се озоваваш в нещо под