Фанта пътешества

През   1812   г. швейцарският изследовател   Йохан Лудвиг Буркхарт   преоткрива Петра за Западния свят.  Откритието направил случайно, когато в края на август 1812 г., пътувайки от Сирия за Египет, край Мъртво море попаднал на група араби, които му разказали за „антики“ в долината „Вади Муса“. Дегизиран като арабин, той ги последвал. Отвели го до привидно плътна стена от скала, в която имало тесен, дълбок проход. Движели се около 30 минути през дефилето Сик, почти лишено от слънчева светлина. Изведнъж се озовали пред червеникавата фасада на изкусно изсечена в скалите сграда, висока 30 м. Намирали се на главната улица в древна Петра.  Следвайки неговите стъпки,  рано сутринта  ние също се озоваваме заобиколени от високите кан ьони водещи към сърцевината на древния град. Окъпана от светлината на жаркото слънце, Съкровищницата изглеждаше още по внушителна. Решаваме, че гледката от високо ще я оставим за навръщане и продължаваме напред, подминавани от теглени от коне 'каляски'. До

Не искам да съм си в къщи на рожденния ден! - с това изречение беше поставено началото на една страхотна разходка, организирана буквално за два дни. И тъй като периода беше около Великден, какво по хубаво от Йордания и Израел, като черешката на тортата трябва да е вечния огън в Йерусалим. Бърза комбинация от лоу кост авиокомпании ни отведе през Кипър в Амман. Град, който ни иненада с размерите си, както и с начина на обличане на жените. Не бях подготвена с блузи с дълги ръкави и се наложи бърза импровизация за да не привличам неодобрителни погледи докато се опитвахме да се смесим с тълпите по улиците. Незнайно как попаднахме първо на пазара, което принципно е едно от любимите ми места във всеки град. Винаги има интересни и супер вкусни неща, и Амман не ни разочарова - за първи път вкусвах пресни фурми. Толкова ни харесаха, че си купихме цяла торбичка да си хрупаме докато разглеждаме старата част на града. А из въздуха се носеше един много приятен аромат на наргиле, примесен с още нещо.