Фанта пътешества

Пътуването с влака не беше толкова зле, даже се запознахме с един индийци които ни поканиха на гости в Матхура. Отказахме учтиво, имахме си букнат хотел с много висок рейтинг (умишлено споменавам рейтинга) Слизаме надвечер от влака и по стара традиция ни заобикалят десетки хора да искат нещо от нас. Аз съм отново с гениалните идеи обаче - айде да повървим, то е на 10 мин, за какво ни е тук тук.Тръгваме с бойна крачка, и след първата пресечка се озоваваме в гетото на гетото. Заобикаляме прасета, огромни крави, прескачаме реки от нещо което определено не е вода. Купчините буклук се губят някакси в пейзажа, пасват на картинката. От всяка къща се появяват изумени физиономии, явно се чудят какво правим там. И ние се чудихме ама продължаваме да вървим.. Заобикаляме мъж който бавно си точи мачетето (или както и да се казва огромен нож), една баба чистеше кокошка на улицата, и в тази идилия се върти ръчно направено виенско колело! Много ми се искаще да го снимам, но не ми се оставаше без телеф...

За Индия винаги съм била 'на кантар'. От една страна беше любопитството и екзотиката, от друга мръсотията за която всички говорят. Но хора всякакви, мнения най-различни, така че дойде момента да проверя сама. За съжаление нямахме много време, така че успяхме да отделим само седмица. За толкова голяма държава това е абсурдно малко, но пътуването по скоро реших да е с проучвателна цел, а и кой бяга от снимка пред Тадж Махал :) Слизаме рано рано сутринта, от самолета май към 5 беше, и за мое учудване офиса на мобилния оператор работи, та пушек се вдига. Супер, ще си купим сим карта с интернет за телефона. Звучи лесно, но се започна едно снимане, едни регистрации, айде пак да се снимаме че не си излязла добре, та така поне 40 минути. Още малко и автографи щяха да ми искат. Най-накрая - алелуя, казаха след малко идва нета. Да видим... Излизаме и се започва с пазарлъка и с лъжите: метрото не ходило до там, не работело, било скъпо и т.н. Те щели да ни закарат на супер евтина цена. В к...

Великден в Йерусалим, поредна мечта, която за мое щастие успя да се сбъдне. Град, който запленява с разнообразието от религии и обичаи събрани между високите каменни стени. Нвсякъде цареше празнично насторение, хората се стичаха към Божи Гроб от всички страни и всеки се стараеше да се приближи колкото е възможно повече, дали за да чуе Великденската литургия, или просто за да се наслади на магията което се носеше във въздуха. В 12 вечерта камбаните запяха звънко над града и от всякъде около нас се разнесе 'Христос Воскресе'. Запалихме свещичките и се гмурнахме в морето от хора от всички краища на света, за да се разходим из симпатичните малки улички заобикалящи Божи Гроб. Нямаше ги стотиците сергии, нямаше я блъсканицата от туристи дошли само за през деня. Беше останало само очарованието на каменните сгради и притихналите фонтани. Градът се събуждаше за поредният слънчев ден, и ние не издържахме на изкушението да се потопим в екзотиката на местните пазари. От всякъде...