Фанта пътешества

След невероятният петзвезден курорт се озоваваме в хотелска стая в средата на мюсулманският квартал в Мандалей. Голяма драма - никъде наоколо не продават бира, а на всичко отгоре и всяка сутрин се включва аларма от съседното минаре, която не можеш да изключиш. За сметка на това на тротоара на съседното кръстовище беше кръчмата с най-вкусна храна и най-невероятният мианмарски чай. Лично биг бос-а, един дебел чичка с голяма сива брада и броеница в ръка, дойде да ни попита всичко ОК ли е и да ни препоръча страхотния десерт с банани. Направо като ВИП гости се почувствахме, седнали на пластмасовите столчета на тротоара, до летящите моторчета по улицата. Мандалей е града който честно казано най ни разочарова от към забележителности. Разгледахме огромния правоъгълен дворец, който се намира на средата на огромният правоъгълен град, и се отправихме към най-висока пагода Маха Муни, от където да гледаме залеза и където по случай пълнолунието щеше да има фестивал на Светлините. Път

Слизаме в полу сънено състояние от маршрутката и се оказваме заобиколени от шофьори на таксита. Нямаме идея колко би трябвало да струва до града, но на една огромна табела услужливо е написана фиксираната сума, и то на английски. Да не повярваш чак. Естествено на нас ни се казва цена която е двойна, но както не обичам да ставам рано изобщо не уцелиха момента да се опитват да ни прекарат. Доста кисело им обясних, че ако не могат да четат на английски, аз ще им кажа какво пише на огромната табела, та да преосмислят офертата. Пазарихме се малко, предложиха ни даже ъпгрейд на 'horse taxi' което след като разшифровахме че означава да се возим на каруца доста ни развесели, и в крайна сметка си стиснахме ръцете. Паркирахме се пред произволно избран хотел в 5 сутринта и се наложи да събудим тримата спящи на пода във фоайето за да ни настанят. Много е странно как във всеки една идея по лъскаво изглеждащ хотел има поне по трима нон стоп дежурни на рецепцията. Вечер си разпъват по един ма