Фанта пътешества

И нека голямото пътуване започне сега! Крайна цел - Лефкада, време - неопределено, план - още по неопределен. Идеално, товарим багажа и газ към границата. Пътуването започна добре - още първата вечер нацелихме местния романтичен спот за сваляне на мацки, със страхотна гледка и огромни рибоци скачащи на метри от брега. Беше вече късно да вадим въдиците, но време за романтика винаги трябва да се намери, та за да не останем по назад, запалихме една свещ против комари за 'романтична атмосфера', и замечтано си представяхме рибите не в морето, а в тигана, отпивайки от домашната ракийка. Ракийката пак я използвахме против комари, да не си помислите че сме някакви пияници... След 248 тунела, незнайно колко изкачвания и слизания по магистралата, по които или пъплихме с 60 или летяхме с цели сто километра в час (както се пее в песента) акостирахме до езерото Ioannina. Налазваме мега якият къмпинг, който обаче по това време на годината се оказа, че е безплатен - йеееййй, скъсаните ни порт

Майски празници, почивни дни, трябва нещо да се прави и това нещо решихме да е плаж в комбинация с планина. Стандартно начало - чакане да се съберем, след това чакане да минем границата и след това чакане да спре дъжда. Да ама не  - толкова дъжд се изсипа че малко остана да започнем да строим Ноевия ковчег. Добре че след като цяла нощ милиони галони вода се изляха на сутринта вече времето беше ОК. Най накрая имахме шанс да разгледаме околността и плажа. Сезона още не е почнал, така че целият плаж е само за нас, та който имаше желание се натопи в 16 градусовата вода. Останалите се правиха на професионални волейболисти. Плажа се казва Neos Panteleimonas и има поне 6-7 къмпинга един до друг, отделно къщички със страхотна гледка които се дават под наем. И изненада - на края на плажа, каменна отбранителна кула и до нея тунел. На къде ли води тунела? Еми да проверим... на къде може да води, от другата страна на хълмчето. Така и така сме тръгнали, айде поне да се разходим до крепостта

Втори опит за семейно пътуване с майка ми и баща ми, дано да няма 'дупки' по организацията, че както винаги съм навързала доста неща зависещи едно от друго. Началото е ясно София - Търново последвано от смяна на колата и неусетно телепортиране до Букурещ. Малко на кантар се получиха нещата с трафика и изкарахме късмет че нямаше гигантски задръствания в центъра, че иначе вместо Санторини щяхме да гледаме граф Дракула :) Даже едната гума на колата нещо се опита да спадне и да ни забави ама ние сме упорити и не се поддадохме на натиска - ще я напомпим когато се приберем, сега всичко е рзчетено по секунди. Полета до Атина е на време, което значи ще успеем да си хванем и следващия който е след 2 часа. Или поне трябваше да е след 2 часа...След 2.30 часа още го нямаше...3 часа по късно вече изнервени от ужасно бавния нет на летището който постоянно дропва чуваме дългоочакваното повикване за бординг - еййй евала, само 25мин още и ще стъпим на острова. Часът е 1.30 през нощта и въпреки