Португалия

Краткото ни бягство от реалността този път ни отведе в Португалия. Естествено започнахме с Лисабон, град с колорита на мегаполис с мното различни хора и националности, но носи усещане за спокойствие,никой не бърза за никъде, усмихват се. Най-якото е,че заедно с разнообразието от култури идва и огромният избор на кухня – кеф ти тайландско, арабско, индийско, африканско, японско, каквото ти се пииска и се появява зад ъгъла. Аз като фен на тайландската кухня, веднага налазих една огромна купа Том Ям, и ми се стори по вкусна даже и от тази в Бангког. Може и да е било от 20те километра които минахме докато решим да седнем да хапнем, но знае ли човек.

Лисабон е много приятен за разходка, разположен на седем хълмчета, с много пешеходни улици, огромни площади и разбира се внушителни сгради. За по впечатляваща гледка над града може да се качите на един от малкото останали работещи асансьори Santa Justa, построен от един от чираците на автора на Айфеловата кула. Площада Росио е любимо място за концерти близо до водата. Вечерта точно там попаднахме на безплатен концерт на тяхната Фаду музика по случай националният празник на Португалия, както и на 3Д маппинг за съжаление на португалски. Фаду е много странна музика, не че съм голям разбирач, но послушахме малко и си тръгнахме, не беше нашето. За сметка на това на другия ден отново по случай празника, в кметството на Лисабон има ден на отворените врати. Доста внушителна сграда, имаш усещане че си в дворец, а не в кметство. Червени килими, огромни полюлеи, фрески по таваните и стените, всичко изработено като за крале, а не чиновници..

Близо до Лисабон се намира и малкото градче Синтра, до което се стига с влак за около час. Синтра като градче си заслужава едно кръгче, но ние го разгледахме докато вървим към двореца Quinta de Regaleira. Самият дворец е супер малък, но градините са невероятни. Там е и прословутият кладенец на посвещението,  който има формата на обърната кула и има девет платформи, за които се вярва, че те пряко изобразяват деветте кръга на ада. В самото дъно на кладенеца е изобразен компас върху кръста на рицарите тамплиери, който сочи на изток, за който отново се вярва, че носи необикновено значение, а именно посоката му означава “търсене на вечната светлина”. За да се слезе до долу обаче, имаше опашка от поне 500 човека, и хората се оплакваха че са чакали по час за да стигнат до стълбите, така че ние решихме да не си губим времето. Не знаехме, че има още един кладенец, доста по малък, който е свързан с подземен тунел с големия. Усещате накъде отиват нещата предполагам, пак до Ада но по заобиколен път :)

Другата голяма забележителност на Синтра е дворецът Пена. Започнал е като манастир, след това разширяван докато една мълния не го разрушава почти до основи, а силно земетресение след това го довършва. По заповед на крал Фердинант II, дворецът е издигнат на същото място в този му внушителен вид. Около него се простират огромни градини с пътечки, езерца, мостчета, които в летните жеги са невероятни за разходка. Това е и основната забележителност и винаги е пълно с туристи. Групите влизат да разглеждат вътре в определени часове, като билетите се разпродават от предния ден в силния сезон. За сметка на това, никой явно няма желание да обикаля в градините, и те си бяха изцяло за нас.

На около 4 часа с кола от Лисабон се намира перлата на Португалското крайбрежие – Алгарве. Райски плажове, умопомрачаващи гледки, невероятна морска храна, всичко това по много. Нали сме ентусиасти, тръгнахме пеш от Албуфейра по крайбрежието за разходка. То не бяха плажове, не бяха гледки, пътечки, кактуси, но най-вече слънце, море и свобода. Даже накрая се топнахме и в океана, който за Април месец беше изненадващо топъл. От плажа за 20 евро се сдобихме с двоен каяк, за да не пропуснем всички красоти и от водата. Заслужава си всяка секунда гребане – в пещерата Бенагил се влиза само от водата, и е най-популярното място за разходка. Но крайбрежието около самата пещера е осеяно с толкова много скрити малки водни пещерички, огромни скални арки под които може да мине и катамаран, скали които се извисяват право нагоре от водата, та човек се чувства като на друга планета.А с каяка успяхме да се напъхаме във всяка една възможна дупка под скалите, случайно да не пропуснем нещо интересно. Лошото е, че лодките с туристи правят доста големи вълни, та излизането от пещерите може да бъде доста предизвикателно.

За съжаление трябваше да бързаме към Лисабон за самолета, и по закона на Мърфи на магистралата една полицейска кола караше с 40км в час едно известно време без видима причина и направи невероятно задръстване. Та се сдобихме и с глоба за превишена скорост след това, но по добре глобичка от колкото да си изпуснем самолета :)