Неапол - пица, вино и вулкан

Ей, какво не правят промоциите за самолетни билети. Не успяхме да се въздържим и рязко се сдобихме с билети за 'трикенд' или както е редно да се казва 'дълъг уикенд' в Неапол. Всички с които говорих за там бяха единодушни, че ще сме много разочаровани от града, и може би затова бяхме с доста ниски очаквания. Наистина, първите впечатления са за доста черни и мизерия, но това беше ограничено в района на гарата. То и в София там си е Кербала, така че нищо неочаквано. За сметка на това старият град гъмжи от живот -  пълно е със цветни сергийки, малки уютни заведенийца изскачат зад всеки ъгъл, а улиците се пръскат по шевовете от хора. Но най-голямо впечатление ни направи размера на сградите. Всичко е огромно! Вратите са по 5-6 метра високи, таваните по десет, дори и паметниците на площада за тройно на нашите. Ако целта им едно време е била да те карат да се чувстваш малък - еми постигнали са я! Поглеждаш и виждаш огромна врата, полуотворена. Влизаш - и се озоваваш в нещо подобно на Свети Петър във Ватикана. Мраморни колони, статуи, фрески, и всичко невероятно красиво и с невероятни размери. 

Идеята беше да не се застояваме в града, а по скоро да пообиколим околностите. За ограниченото време там нямаше смисъл да се ходи до Амалфи, затова решихме че ще наблегнем на Помпей, Херкулан и Везувий. Започнахме с Херкулан, за да може да оставм 'черешката на тортата' за следващият ден. Той е доста по малко известен от Помпей, според легендата основан от Херкулес, на мястото където убива Какус (огромен огнедишащ великан-човекоядец с три усти, който живеел в пещера украсена с черепите на жертвите му). Сега е останала запазена доста голяма част от градче, което преди изригването на вулкана е било населено основно с търговци, живеещи в богати къщи на брега на морето.Дори и сега правят впечатление мозайките, статуите и архитектурата на по богатите вили. Ние пообиколихме може би около два часа, но не можахме да видим нито Херкулес, нито Какус, а скелетите са пренесени в музея, та се метнахме на автобуса поне да видим за какво иде реч на този вулкан.

Везувий - поредната супер яка изненада в Неапол. Изобщо не очаквах, че автобусчето те стоварва почти до кратера, и след два километра разходка вече си на самият ръб! За пълна романтика, точно на най-страхотната гледка може да седнеш и да изпиеш чашка червено винце, кръстено на вулкана. Доста е интересно чувството, знаейки че си на ръба на активен вулкан, който сериозно си пуши. Освен, че навсякъде е пълно със сензори, следящи за активността, много ясно се вижда следа от изгорели дървета по пътя на потока лава. И разбира се, минава точно през пътя по който евентуално трябва да се изнесеш по най-бързия начин. Друго си е да има адреналин :)

Последен ден, време за черешката на тортата -  Помпей. За хора които си падат по 'камънаци', там си е рай. Огромен супер запазен площад, улици, къщи, а за амфитеатъра просто нямам думи. Май като се замисля за момента това е най-големият и запазен град в който съм ходила. Не исках да си тръгвам, толкова беше яко. Няма как да го опиша, така че хващайте самолета и газ към Помпей.А каква кръчма има до входа ммммм. Хрупкава пица с току що разточено тесто, която се топи в устата, червено италианско винце, от което само една чашка не стига...Толкова се прехласнахме там, че за малко да изпуснем влака към Неапол. Освен това от бързане, почти влетяхме в грешният влак, който беше точно в обратната посока ( нямаше да е голяма загуба, кой бяга от нощна разходка в Соренто)

И за последно обратно в Неапол, където ни чакаше изненада - дъждец.. Е сега, няма да се разтопим все пак, обличаме дъждобраните и след потока от чадъри се озоваваме в галерия Умберто. Била кръстена на крал Умберто 1ви, и построена в негова памет заради щедрите му грижи за града по време на епидемията от холера през 1884 година. Сега е място за срещи на тийнейджърите, и за разходка на новите дрешки с приятелки :) Не ни впечатли особено, а и явно заради дъжда беше голяма тъпканица, така че се изнизахме в първия удобен момент. Идеята беше да се шмугнем в подземен Неапол, където те водят из огромни тунели и буквално цял скрит подземен град, но за съжаление не знаехме, че трябва да си запазим места предварително и не успяхме. Доста тъпо, но пък така случайно влязохме в кралския дворец. Нямахме идея да ходим, просто по стара традиция - я, врата и е отворена. Какво ли има там? Ха, то било дворец :) И отново всичко беше огромно. Толкова голям вътрешен двор имаше, че къщичката на два етажа която беше в средата ( не ме питайте какво прави там) изглеждаше като мини макет. 

Успяхме да изпълним плана, даже да видим и неща които бяха бонус, но определено си иска още един 'трикенд'. Все пак крайбрежието на Амалфи си заслужава да му се отдели време :) Ами, до следващата промоция...