Фанта пътешества

22.02 - 23.02.2015 На сутринта вятъра си беше все така силен и част от пътя по който трябваше да минем беше червен и се водеше затворен. Проверихме и в още един сайт където го даваха 260км/ч вятър и отново затворен път. За всеки случай питахме и чичката на хотела, който ни показа последната точка до която можем да стигнем преди затвореният участък. Надявахме се че докато стигнем там и вече вятъра ще е утихнал. Но по пътя определено положението беше различно – вятъра беше на пориви от по 160км/ч и постоянно си сменяше посоката, като колата се клатушкаше наляво надясно постоянно. Да не говорим че вдигаше доста снежец и видимостта също не беше много добра. Бавничко стигнахме до последната бензиностанция и решихме да проверим в нета времето. Никаква промяна, дори и местните ни посъветваха да си потърсим място за спане някъде наоколо и да не продължаваме. Е ние сме упорити и отвисяхме едно 2-3 часа чакайки да отворят пътя но накрая се предадохме. По случайност намерихме една къща за гост

21.02.2015 На сутринта разбрахме че от хостела се е виждало северното сияние ама как да знае човек. После доста ме беше яд че сме го изпуснали ама айде нищо, нали имаме още цяла седмица да го гледаме.. Сутринта само за минути се измъкнахме от града – слушахме си каката от GPS-a и минавахме послушно през 20-на кръгови движения поне. Времето беше невероятно – слънце, температурата беше около -17, -18 и нямаше грам вятър или облаче. Целта беше ‚Golden Circle’ но решихме че ако видим знак за забележителност директно се мятаме ако пътя позволява. С пътя трябваше много да внимаваме, защото нямахме застраховка ако караме по черни пътища или ако ни удари камъче или пясъчна буря. Камъчета още в началото разбрахме че има нон стоп по целия път, така че това го прежалихме но не очаквахме че и пясъчна буря посред зима ще видим...Но исландското време по нататък Първия знак по който завихме ни отведе до най близката ски зона до Рейкявик. Доста малка дори и за нашите стандарти – н