Фанта пътешества

Този ден беше първия в който минавахме 3000 метра надморска височина и от тук натам вече много се надявахме че всичко ще е ОК и никой няма да има проблеми с височинна болест. По описания на маршрута които бяхме чели имахме два варианта - по лесния да минем по по-ниския маршрут и съответно като постепенно наберем височина до Горен Писанг или по-дългия и съответно по красив маршрут, който пък помага с аклиматизацията. Тъй като времето беше страхотно избрахме по дългия вариант. Пътеката беше супер приятна и минаваше през няколко малки селца като единственото по сериозно изкачване беше само 15-на минути. Точно преди Горен Писанг пейзажа се промени и гората вече изчезна, като и самите къщи в селцата вече бяха направени от камъни. След около 4 чса ходене стигнахме до Горен Писанг което се намираше на едно хълмче с гледка точно към Анапурна, а за късмет и облаците които почти постоянно цяла сутрин скриваха върха се разсеяха и пред нас се откри невероятна панорама. Нямаше как, веднага си харес

Дългоочаквания първи ден от прехода дойде и бяхме супер надъхани за ходенето. Бяхме си поръчали закуската за 8 и докато се намотаме, стана 9. Нищо, по план първия ден трябва да минем 18км само с 1000м денивелация. Прехода в началото следва 'пътя' и нямахме никакво усещане че сме в Хималаите. Пейзажа беше точно като по нашите планини, само дето хората които срещахме говориха всякакви езици. След около час ходене слънцето серизоно напече а по пътя няма никаква сянка и започна голямото потене. Никога не съм очаквала такива температури в планината, поне задължителните 3 литра вода на ден които трябваше да пием си вървяха без проблем. Имахме усещането че вървим в парна баня, защото беше адски влажно от огромната река, чието корито следвахме. За късмет в един момент пътеката се отдели от пътя и вече се ходеше сред гора и горе долу се пооправи положението със слънцето, но горещината почти не намаля. Тук се появи друго предизвикателство - докато пътя постепенно набираше височина, пътек

При споменаването на Непал винаги в ума ми изникват образи на заснежени планини, боси деца играещи си с огромни якове и жени облечени в ярко цветни дрехи. Цялата тази романтична картинка стана на пух и прах в секундата в която стъпихме в Катманду. Прах - думичка която явно за местните не значи кой знае какво, но за нас стана нарицателно. Докато се разхождахме из малките улички на Тамел, опитвайки се едновременно да се разминем с няколко мотора, коли и хиляди пешеходци се опитвахме да свикнем с огромното количество прах което беше навсякъде. Интересното е, че всички постоянно метат, чистят и въпреки това резултата е нулев. Любимата ми сцена е как една жена мете площада и трупа на купчинка боклука, около нея се вдига облак прах и продавачите които са разположили стоката си на земята (основно ябълки) неистово махат с каквото имат за да опазят колкото могат ябълките. И след цялото това упражнение една кола невъзмутимо мина през купчинката боклук и всичко започна отначало. Другото което пра