Фанта пътешества

Този път се помотахме доста сутринта, тъй като имахме да минем само 700 метра височина този ден, което означаваше само 3-4 часа ходене. Още в началото се усети че вече вървим на място с по малко кислород. Първото изкачане за да излезем от Мананг беше бавно, с много чести спирания за да си поемем дъх докато накрая всеки си намери темпото с което му е лесно да ходи. Пътечката постепенно се виеше нагоре като подсичаше върховете и от всякъде беше заобиколена с ниски бодливи храсти със страхотни оранжево-червени листа. Спряхме за почивка на едно мини селце с няколко къщи на 4000 метра, в едната от които имаше заведение където предлагаха страхотен Seabuckthorn сок. Този сок се прави точно от плодовете на храстите които имаше покрай пътеката и жената каза че съдържа 10 пъти повече витамин С от колкото портокал. Изпихме по едно сокче на невероятна гледка, изядохме по един току що изпечен мъфин и продължихме нагоре. По пътя ни изпревариха няколко мързеливи туристи които минаваха трека на коне,

Благодарение на един приятел който беше изпратен в Ливан за няколко месеца, започна да ме чопли идеята да му направим едно гости (мерси Вихра). Тъкмо си намерих желаещ за компания и изненадващо България Ер пуснаха директен сезонен полет София - Бейрут. Е това ако не е знак от съдбата. Всичко стана супер набързо - купихме билети и седмица по късно вече бяхме кацнали на летището в Бейрут. Първи впечатления: 28те градуса в 4 сутринта действат малко стряскащо, карайки те да се чудиш какво ли е през деня.. Еми през деня е същото само че пече и слънце. Следващите няколко дни установихме че температурите са почти еднакви през цялото денонощие. Като истински туристи започнахме с разходка в Бейрут. Вихрен ни остави някъде по крайбрежната алея и каза - разхождайте се, ето ви карта с нет ако случайно се изгубите. И ние послушно тръгнахме да се потопим в атмосферата на Бейрут. Еми освен в собствен сос в друго не се потопихме, защото други луди да ходят по обяд на жегата като нас нямаше. След дост

Дойде време да се разделим с нашата малка количка, която за наше щастие не ни остави на пътя, въпреки всички странни звуци които издаваше. Бяхме я наели от Jucy, тъй като от предната компания нямаше налични (Apex Car Rentals - много доволни бяхме от колата която те ни дадоха и искахме пак с тях, но...който резервира в последния момент няма право на избор). Офиса на Jucy е на пеша разтояние от центъра и ние с раничките на гръб тръгнахме да си търсим хотела. За наш късмет излезе че сме резервирали точно на метри от най-оживената улица в Оуклънд - Куинс стрийт. Може би принципно не е толкова лудница по този булевард, но беше 'боксинг дей' т.е. деня след Коледа, когато всички магазини имат промота с над 50% намаление на цените и целия китайски народ (буквално - имаше 99.9999% китайци) беше решил да изкупи каквото види по магазините. Дори и пред най-скъпите марки като Прада, Boss имаше опашки от желаещи да влязат да пазаруват. Аз направих грешка да вляза да погледна един ботуш в маг