Легнала Буда, седяща Буда, сапфирена Буда - част 2 Камбоджа
На другия ден рано сутринта – наистина рано в 6 часа - хванахме влакчето което трябваше за около долар да ни закара до границата с Камбоджа.Типичен пътнически влак като в БГ, само с екстрата че по тавана имаше закачени вентилатори. Бяхме атракцията на нашия вагон – европейци, играещи карти и пиещи бира в 6 сутринта явно не се срещат толкова често :) За сметка на това лелката разнасяща една кофа пълна с лед и студен ‚chang’ на всяко минаване директно подаваше кенчета без дори да попита :) След 5 часа ‚лангъркане‘ със скоростта на охлювче благополучно стигнахме до крайната спирка на влака. От там до границата се пътува с тук-тук. В доста пътеписи има описан и много хвален виетнамски ресторант в това градче тъй като бяхме вече гладни решихме да видим дали си заслужава. Поръчахме си отново по картинка някакви неща които бяха сравнително ОК. Използва се една подправка която ние решихме че е ‚morning glory’ която в суров вид е доста силна като аромат и определено не отг