Фанта пътешества

Първото нещо беше да си купим билети за Мачу Пикчу. Доста повървяхме докато намерим къде точно се продават, но видяхме и доста от нецентралната част на Куско - която е доста мръсна и адски шумна. На връщане решихме че е време да опитаме и така известното питие за което всички говорят – Писко Сауър. Приготвя се от ликьора Писко който е на база ферментирал гроздов сок. Ние освен традиционното Писко Сауър си взехме и Писко Кока и Писко Туна (туна са плодовете на кактус) Много ни харесаха,а и на 3500 височина след 2 коктейла си толкова щастлив :) Неусетно беше станало тъмно – което е нормално имайки предвид че в 5 следобед залязва слънцето – а и ние бяхме супер изморени и решихме да се приберем в хостела. За наш ‚късмет‘ съседите бяха решили да пият и пеят цяла вечер. Разбрахме че те си живеят там с месеци и от време на време поработват за да изкарат колкото за храна и наема. Самият хостел изглеждаше супер на картинка, но беше най ужасния от целия ни престой в Перу. Ужасно мръсен и нашата

След голямо чудене и дебнене на цени, самолетния билет най накрая е факт – Wizz до Барселона и Иберия до Лима. Февруари 2013 – в България е зима, в Испания е 10-на градуса а в Перу е лято. Познайте колко багаж е това :) Самолета до Лима е пълен до дупка и то основно със семейства с деца, които си бяха помъкнали цялата покъщнина. Всеки имаше по 2 огромни куфара ръчен багаж, които в мнозинството от случаите даже не можеха да минат по пътеката между седалките. След доста блъскане и туткане всички вече се бяха настанили и излетяхме по план. И тогава започна непрестанното трополене напред назад – фаза първа: да се изпие колкото се може повече кока кола, фанта и каквото още се предлага без пари. Фаза втора – да успееш да ‚устискаш‘ докато ти дойде реда за тоалетната, имайки предвид постоянната опашка от поне 5 човека. Фаза трета – бързо на място и да започнем отново с фаза първа...И така докато не кацна самолета. Сигурно се изпиха поне 2 тона газирани напитки за тези 6-7 часа полет. Предпол

Време беше да се замислим как ще се върнем към Банког. Обиколихме няколко агенции на Ко Самуи и си купихме трансфер – бусче от хотела, ферибот до континента, автобус до гарата и след това нощен влак. Кушетите във влака не бяха отделени както при нас в купета, а бяха от двете страни на вагона, като долния ред първоначално са седалки, които минават служители и правят на легла. Под мен беше една баба която още като тръгна влака и реши че иска да спи. Което значи че седалката на която седя става част от нейното легло и аз освен да лежа горе на моето друго не мога да правя. А горе беше такъв студ с климатици на макс. Спах със всички дрехи които имах. Влака закъсня с около 2 часа така че вместо в 8 в Банког бяхме в 10 сутринта. Натъпкахме се някакси в тук тук и се стоварихме на Као Сан. На тази улица е туристическото сърце на Банког. Пълно е с барове, ресторанти, хотели, сергии и естествено туристи. Ние както обикновено се полутахме малко докато си изберем хотел, но в крайна сметка отново по

Време беше да се насладим и на така известните тайландски плажове. Имахме билети за Airasia директно до Пукет. При пристигането в хотела отново ни посрещнаха с думите: ‚Съжалявам но е станало объркване с резервацията ви. Ще ви ъпгрейднем до луксозна стая‘ Естествено че нямахме нищо против. Като цяло Пукет или по точно Ката бийч където спахме, не ни хареса много. Беше прекалено населен, шумен и доста от типа на Слънчев Бряг. Не се усещаше тайландския начин на живот. Тъй като не искахме да даваме пари за организирани екскурзии с още 50 човека слязохме до плажа и намерихме къде са лодките. След малко вече имахме план и лодка за следващия ден. Нямахме търпение да видим белите плажове и цветните рибки. Честно казано вече не помня името на островчето на което лодкаря ни заведе но беше приказно. Точно както си го представяхме – прозрачна вода със всякакви рибки, бял пясък и всичко това само за нас. Предимството да не си в организирана група е че можеш да избягваш тълпите туристи които с