Фанта пътешества

САФАРИИИИИ - първа спирка Тарангире, шестият по големина парк в Танзания. Основната идея да го изберем е, че по време на сухия сезон там има вода която привлича много животни от другите паркове, както и едно дърво което много исках да видя на живо - баобаб. Наричат го още 'upside-down tree' защото короната му прилича на корени, а според легендата Господ се ядосал на баобаба и го изхвърлил от рая, и при падането той се забил с короната в земята а корените му останали отгоре :) Баобабите стават огромни, като най голямото дърво за момента е в Южна Африка и е направено на бар ' "The Big Baobab Pub". Първи срещи с масаите по пътя - тези хора живеят на възможно най невероятните места - в средата на нищото. Няколко къщички с покриви от палмови листа, заобградени с ограда от клони за да се предпазват от хищници и наоколо стада от крави и кози представляват цялото село. Всяка локва с вода се използва за пералня, а покрай пътя нон стоп сноват хора водещи магарета натоварен

Африка е място което винаги съм свързвала с необятни пространства жълта трева из които тук там се вижда по някое дърво, дебнещи лъвове и панически бягащи антилопи. От друга страна благодарение на филмите от детството ми очаквах да видя страхотни имения, заобиколени с плантации кафе и пеещи по полето работници. С тези романтични представи и с раничките на гръб нетърпеливи кацнахме на международното летище Килиманджаро. Първи впечатления - неочаквана от нас температура от само 20 градуса. Хммм..Една здрава кака с коса на плитчици причаква всички слизащи и им иска бординг пас-а. Случайно си го пазя в мен - до сега никой не го е проверявал след като слезем от самолета -  но Руди не го пази. Пак добре - имаме успех 1 от 4 - само един от нас трябва да се върне до самолета да търси. Докато го чакаме се заговорихме с жената и с разпечатки на електронните ни билети се съгласи да ни пусне всички, така че факта че след като си слязъл веднъж от самолета не те пускат обратно вътре не доведе до дра

Испания е страна която супер много харесвам - храната, хората, езика - и когато се отвори възможност да останем няколко дни в Барселона изобщо не се колебахме. Беше Февруари, нямаше ги нормалните тълпи от туристи най вероятно защото времето беше леко хладно, но пък според мен идеално за разходка. Бяхме си наели стая в апартамент на 10на минути от известната улица - La Rambla. Два дни изобщо не са достатъчни за да се разгледа Барселона, но ние не разполагахме с повече. Така че наблегнахме на основните забележителности - Сaграда Фамилия (Sagrada Familia), Парк Гюел (Parc Güell), Триумфална арка (Arc de Triomf), Статуята на Колумб (Columbus Monument). Бяхме си взели туристическа карта на града, така че ориентирането беше лесно. Принципно обикаляхме пеш, единствено до парк Гюел взехме автобус, защото беше доста далеч. Самият парк е страхотен, също е проектиран от Гауди и е част от ЮНЕСКО, като от горе се отрива прекрасна гледка към цяла Барса, а в дърветата навсякъде има папагали :)

Следваща спирка – Брашов, като малко се пообъркахме по пътя та ни отне малко повечко време но успяхме към 9 да стигнем благополучно. Хората ни чакаха, като изненадата беше че говориха само румънски и испански – ихууу не съм предполагала че ще ми се наложи да говоря на испански но се разбрахме без проблеми. Вечерта мина в супер приятната компания на приятели от Румъния, които бяха на почивка в Брашов. Заредени с много положителни емоции си легнахме в очакване на ‚вампирският ден‘ и замъка Бран. На сутринта успяхме да разгледаме центъра на Брашов и страшно много ни хареса. Купихме си нещо подобно на нашата баница за закуска, пихме по едно кафенце и отпрашихме към замъка Бран. Там по случайност се засякохме отново с Андрей и се ‚възползвахме‘ от препоръките им – пробвахме нещо подобно на козунак, но с формата на кух цилиндър, както и нещо като кюфтета от картофено пюре с пълнеж от варени сливи...Козунака беше невероятен, но за сливите го нямаше ефекта ‚уау‘ . Самият Замък Бран е интересе