Фанта пътешества

Ставане по изгрев, закуска и отново цял ден из Серенгети. Минахме пак през местата където предния ден бяха големите котки - гепарда и леопарда, но този път нямаше никой. Лъвовете също явно бяха решили да се поразходят. Сега си дадохме сметка какъв късмет сме изкарали да успеем да видим всички големи котки в един ден. Но пък днес беше ден за жирафи, импали и хиляди газели Томсън. Естествено и неизменните зебри - ама те май са навсякъде по много.. Отново неусетно минахме по супер друсащият път и пристигнахме точно за вечеря в лагера на ръба на кратера, наплашени от Балтазар че там е адски студ. Кой да очаква студ в Африка - имах една термо блуза и един суичър, бонуса е шала който принципно беше предназначен за Доха, а и другите имаха горе долу толкова дебели дрехи. Повече ме беше яд че не си нося моя спален чувал, защото тези които ни ги дадоха са си чисто летни, ама пък се успокоявах че надали ще падне под нулата. Нямаше какво толкова да се прави, така че докато Фараги ни донесе обещан

Сутринта ме събуди кукуригането на петел, и то точно на време за изгрева и ранната закуска от палачинки която Фаранги беше приготвил. Всяка закуска където и да бяхме винаги включваше и плодове и аз много се радвах на любимите ми супер вкусни банани, които за съжаления в БГ няма от къде да си купя. Между другото никой не го болеше глава, така че оценихме качеството на Коняги-то и решиме че ще продължим 'профилактиката' с него. За този ден беше предвидено сафари в Серенгети, като обаче нямахме идея колко е трудно да се стигне до там. Пътят ако изобщо може да се нарече път, е нещо подобно на нашата 'трошено - каменна настилка', само че е на милион малки вълнички издълбани от минавашите джипове. Освен това е покрит със доста солиден слой бях прах, който с голям кеф става на огрооооооомни облаци когато минава кола, което пък те държи да не скучаеш защото на всеки облак (всяко разминаване с някой) трябва бързо да затвориш прозорците, и след това да ги отвориш защото е топличк

САФАРИИИИИ - първа спирка Тарангире, шестият по големина парк в Танзания. Основната идея да го изберем е, че по време на сухия сезон там има вода която привлича много животни от другите паркове, както и едно дърво което много исках да видя на живо - баобаб. Наричат го още 'upside-down tree' защото короната му прилича на корени, а според легендата Господ се ядосал на баобаба и го изхвърлил от рая, и при падането той се забил с короната в земята а корените му останали отгоре :) Баобабите стават огромни, като най голямото дърво за момента е в Южна Африка и е направено на бар ' "The Big Baobab Pub". Първи срещи с масаите по пътя - тези хора живеят на възможно най невероятните места - в средата на нищото. Няколко къщички с покриви от палмови листа, заобградени с ограда от клони за да се предпазват от хищници и наоколо стада от крави и кози представляват цялото село. Всяка локва с вода се използва за пералня, а покрай пътя нон стоп сноват хора водещи магарета натоварен