Фанта пътешества

Благодарение на един приятел който беше изпратен в Ливан за няколко месеца, започна да ме чопли идеята да му направим едно гости (мерси Вихра). Тъкмо си намерих желаещ за компания и изненадващо България Ер пуснаха директен сезонен полет София - Бейрут. Е това ако не е знак от съдбата. Всичко стана супер набързо - купихме билети и седмица по късно вече бяхме кацнали на летището в Бейрут. Първи впечатления: 28те градуса в 4 сутринта действат малко стряскащо, карайки те да се чудиш какво ли е през деня.. Еми през деня е същото само че пече и слънце. Следващите няколко дни установихме че температурите са почти еднакви през цялото денонощие. Като истински туристи започнахме с разходка в Бейрут. Вихрен ни остави някъде по крайбрежната алея и каза - разхождайте се, ето ви карта с нет ако случайно се изгубите. И ние послушно тръгнахме да се потопим в атмосферата на Бейрут. Еми освен в собствен сос в друго не се потопихме, защото други луди да ходят по обяд на жегата като нас нямаше. След дост

Майски празници, почивни дни, трябва нещо да се прави и това нещо решихме да е плаж в комбинация с планина. Стандартно начало - чакане да се съберем, след това чакане да минем границата и след това чакане да спре дъжда. Да ама не  - толкова дъжд се изсипа че малко остана да започнем да строим Ноевия ковчег. Добре че след като цяла нощ милиони галони вода се изляха на сутринта вече времето беше ОК. Най накрая имахме шанс да разгледаме околността и плажа. Сезона още не е почнал, така че целият плаж е само за нас, та който имаше желание се натопи в 16 градусовата вода. Останалите се правиха на професионални волейболисти. Плажа се казва Neos Panteleimonas и има поне 6-7 къмпинга един до друг, отделно къщички със страхотна гледка които се дават под наем. И изненада - на края на плажа, каменна отбранителна кула и до нея тунел. На къде ли води тунела? Еми да проверим... на къде може да води, от другата страна на хълмчето. Така и така сме тръгнали, айде поне да се разходим до крепостта

Втори опит за семейно пътуване с майка ми и баща ми, дано да няма 'дупки' по организацията, че както винаги съм навързала доста неща зависещи едно от друго. Началото е ясно София - Търново последвано от смяна на колата и неусетно телепортиране до Букурещ. Малко на кантар се получиха нещата с трафика и изкарахме късмет че нямаше гигантски задръствания в центъра, че иначе вместо Санторини щяхме да гледаме граф Дракула :) Даже едната гума на колата нещо се опита да спадне и да ни забави ама ние сме упорити и не се поддадохме на натиска - ще я напомпим когато се приберем, сега всичко е рзчетено по секунди. Полета до Атина е на време, което значи ще успеем да си хванем и следващия който е след 2 часа. Или поне трябваше да е след 2 часа...След 2.30 часа още го нямаше...3 часа по късно вече изнервени от ужасно бавния нет на летището който постоянно дропва чуваме дългоочакваното повикване за бординг - еййй евала, само 25мин още и ще стъпим на острова. Часът е 1.30 през нощта и въпреки