Фанта пътешества

Този път се помотахме доста сутринта, тъй като имахме да минем само 700 метра височина този ден, което означаваше само 3-4 часа ходене. Още в началото се усети че вече вървим на място с по малко кислород. Първото изкачане за да излезем от Мананг беше бавно, с много чести спирания за да си поемем дъх докато накрая всеки си намери темпото с което му е лесно да ходи. Пътечката постепенно се виеше нагоре като подсичаше върховете и от всякъде беше заобиколена с ниски бодливи храсти със страхотни оранжево-червени листа. Спряхме за почивка на едно мини селце с няколко къщи на 4000 метра, в едната от които имаше заведение където предлагаха страхотен Seabuckthorn сок. Този сок се прави точно от плодовете на храстите които имаше покрай пътеката и жената каза че съдържа 10 пъти повече витамин С от колкото портокал. Изпихме по едно сокче на невероятна гледка, изядохме по един току що изпечен мъфин и продължихме нагоре. По пътя ни изпревариха няколко мързеливи туристи които минаваха трека на коне,

Този ден беше първия в който минавахме 3000 метра надморска височина и от тук натам вече много се надявахме че всичко ще е ОК и никой няма да има проблеми с височинна болест. По описания на маршрута които бяхме чели имахме два варианта - по лесния да минем по по-ниския маршрут и съответно като постепенно наберем височина до Горен Писанг или по-дългия и съответно по красив маршрут, който пък помага с аклиматизацията. Тъй като времето беше страхотно избрахме по дългия вариант. Пътеката беше супер приятна и минаваше през няколко малки селца като единственото по сериозно изкачване беше само 15-на минути. Точно преди Горен Писанг пейзажа се промени и гората вече изчезна, като и самите къщи в селцата вече бяха направени от камъни. След около 4 чса ходене стигнахме до Горен Писанг което се намираше на едно хълмче с гледка точно към Анапурна, а за късмет и облаците които почти постоянно цяла сутрин скриваха върха се разсеяха и пред нас се откри невероятна панорама. Нямаше как, веднага си харес

Дългоочаквания първи ден от прехода дойде и бяхме супер надъхани за ходенето. Бяхме си поръчали закуската за 8 и докато се намотаме, стана 9. Нищо, по план първия ден трябва да минем 18км само с 1000м денивелация. Прехода в началото следва 'пътя' и нямахме никакво усещане че сме в Хималаите. Пейзажа беше точно като по нашите планини, само дето хората които срещахме говориха всякакви езици. След около час ходене слънцето серизоно напече а по пътя няма никаква сянка и започна голямото потене. Никога не съм очаквала такива температури в планината, поне задължителните 3 литра вода на ден които трябваше да пием си вървяха без проблем. Имахме усещането че вървим в парна баня, защото беше адски влажно от огромната река, чието корито следвахме. За късмет в един момент пътеката се отдели от пътя и вече се ходеше сред гора и горе долу се пооправи положението със слънцето, но горещината почти не намаля. Тук се появи друго предизвикателство - докато пътя постепенно набираше височина, пътек