Фанта пътешества

Следваха поредните около 6 часа път из еднообразния каменист пейзаж. Или поне така си мислихме, и никой не се сети да погледне от къде минаваме. Точно на смрачаване пътя започва да се изкачва и доста сериозно набирахме височина. Честно казано след като отивахме в пустинята решихме че някъде сме объркали, но GPS-a каза че грешка няма. Ами добре, продължаваме си обаче нещо и времето започна да става странно - първо малко дъжд, а след това започна да вали и сняг. Е това никой не го очаквапе вече - оставаха ни по малко от 50 километра до Язд, а сме на почти 3000м и ни вали сняг. Като си помисля колко се забавлявахме че хората от които взехме колата ни бяха оставили вериги....За късмет минахме прохода и след 10-на километра спря да вали. В Язд изкарахме късмет с много готин хостел където освен нас имаше голяма група парапланеристи. Казаха че са били на състезание и ще празнуват вечерта - ихууу ще видим какво е на истинско частно парти. Първото което направиха естествено беше да запалят ска

Решихме че два дни са достатъчно за Исфахан и след закуска се оправихме по магистралата към Шираз. Чакаха ни почти 500км през еднообразния пейзаж на каменната пустиня. Тук там по пътя спирахме да се поразтъпчем и да пием кафенце, но за целите 6 часа единственото интересно нещо за снимане което видяхме беше един много фотогеничен магарешки бодил... На 50-на километра преди Шираз е най голямата историческа забележителност на Иран - древната столица на Персия, Персеполис. Смята се е бил построен 515г. преди новата ера от Дарий 1ви. Когато Александър Македонски завладява древната столица, дали поради пиянска свада или заради жена, градът бива тотално опожарен и останките са засипани с 8 метра пепел. Много е интересно, ако има кой да ви разкаже кое какво е, иначе за хора неразбиращи нищо от археология като нас общо взето представата ще е камъни в пустинята :) Затова си взехме гид който за малко повече от час ни показа супер интересни неща. Дори и вандалските надписи вече са забележ

В началото бе... Персия. Ако питате един иранец за каквото и да е, той винаги ще отговори че първи са го измислили Персите или че техният начин е най правилен :) Но това е при условие че се намери някой който говори английски и успее да разбере въпроса. Иначе си оставате с неизменните три изречения които се повтарят стотина пъти на ден: Hello! How are you? Where' you from? И колкото и гадно да звучи България не им говори нищо, за разлика от Булгаристан. Тогава вече им светват очичките и всички се сещат за незабравимото лято прекарано едно време във Варна :) Да започна от начало.. Предварителното четене каза че трябва да се снабдим със солидно количество туники, шалове и да си научим цифрите за да може да различаваме поне банкнотите. Излезе че арабските цифри не са на почит в Иран и те си имат познайте какви - Персийски. Та кацаме на летището и ни посреща една супер усмихната иранка, която директно тръгва да се здрависва с момчетата. Те разбира се гледат втрещено - нали беше забран