Фанта пътешества

Малки тесни улички с носещи се из въздуха екзотични аромати, скрити кафенца надничащи от покривите вис око над глъчта, разнасяща се от изпълнените със живот площади и необятните червени пясъци на Сахара -това са спомените който останаха в нас от Мароко. Шумният Маракеш и тихата пустиня, тъмният Фез и синият Шефшауен, огромните Атласки планини и широките плажове на Танжер - това е страна която предлага за всеки по нещо. Пристигнахме в Маракеш късно вечерта и първото впечатление не беше много обнадеждаващо - тъмни, заплетени улички, обградени от кирпичени къщи. Но с настъпването на новия ден всичко се промени, стана супер цветно и установихме, че сме буквално на най-известният площад Джема Ел Фна. Успяхме да се поразходим преди да се събуди градът, но докато закусвахме царевични палачинки с мед, край нас започнаха да изникват сергийки, да се чува глъч и постепенно и ние бяхме въвлечени в ежедневния ритъм на живот. Дворецът Бахия, който в превод означава Брилянтност, е построен о

Деня стандартно започна с шофиране, но поне този път беше само 3 часа. Имахме среща с един иранец който бяхме намерили в нета за да се уговорим за тур в пустинята и спане в караван серай. Естествено човечеца се опита да ни прецака само с шофьор не говорещ грам английски, но с малко преговори обеща да намери и гид. Уговорката е ясна, на следващата сутрин идват да ни вземат, така че има време да разгледаме и така известните традиционни къщи в Кашан. Избираме Табатабей защото няколко дни по рано едни туристи много ни я бяха похвалили. Тя е била на много заможен търговец на килими от преди 200 години. Къщата е огромна, с четири вътрешни двора, 40 стаи и 3 вятърни кули. Много красива постройка, но за съжаление не са оставили нищо от обзавеждането и всички стаи са празни. Поне басейните и цветята в дворовете бяха много добре поддържани. За да следваме добрата стара традиция нямаше как да не посетим и старата баня Султан Амир Ахмад. Нищо по особено нямаше вътре но покрива беше страхо