петък, 22 май 2015 г.

Легнала Буда, седяща Буда, сапфирена Буда - част 1

Тайланд и Камбоджа Март 2014

Дойде време и за Тайланд – купихме билети с Катарските авиолинии директно София – Банког. Тръгваме общо 7 човека, като по късно ще останем 5-ма – все пак всеки си има план програма. Първия полет е ясен – София-Букурещ-Доха, като в Румъния не ти дават да слезеш от самолета и скучаеш още час докато се качат всички. До тук всичко си е нормално. Но дойде време за дългия полет до Банког. Подаваме си бординг картите и за наш ужас – биййп червената лампичка – на 4 от билетите.
‚Съжаляваме, станало е объркване с билетите и се налага да ви преместим – в биснес класа‘
Това вече е любимото ми изречение :) И любимата ми класа за пътуване – легло което прави масажи, страхотна храна, обслужване, всичко като в 5 звезден хотел. Винцето върви с плато сирена, уискито със суши, абе класата си е класа.  Честно казано много кратък ни се видя полета – искахме да продължи още. Имахме и снимки, но бяха с телефона който Руди забрави в самолета...
Супер свежи и заредени с енергия кацнахме в Банког. Метнахме багажа набързо в хотела и побързахме да излезем да си потърсим вечеря. Бяхме чели по форуми че при никакви обстоятелства не трябва да ядем ‚street food’ – много било мръсно, микроби, бацили ала бала. Естествено че не ги послушахме, и не само това ами през целия престой ядохме основно от сергийките по улиците и никой нямаше никакви проблеми, да не говорим колко е вкусно всичко. Вярно трябва да се абстрахираш от хигиената но все се надявахме че лютото убива всичко вредно (плюс това уж се охлаждащ поради обилното потене...)
На другия ден си хванахме маршрутка която ни закара до плаващия пазар. Страхотна смесица от миризми, цветове, шум, хора и огромно количество найлонови торбички. Това е страната на която търговията би се сринала ако забранят найлоновите пликчета. За първи път виждах кока кола да се продава в торбичка. А горещата супа изсипана пак в такава торбичка просто бе върха на сладоледа. Добре че бирата я продаваха в бутилки че иначе ако и тя беше в торбичка нашата групичка щеше да започне революция :)


Плаващия пазар - Миди, раци, калмари, банани на скара, кокосови орехи със сламка, и хиляди неща които нямаме идея как се казват и какво представляват се продаваха на всяка крачка и ни изкушаваха постоянно. И особенно Данчо който определено искаше да опита всичко което види :) Но първо бяхме решили да си наемем лодка и да се поразходим по реката. Това се оказа доста лесно и след малко вече се наслаждавахме на прохладата сред реката. Комуникацията с лодкаря беше основно със знаци, но все пак успяхме да се разберем да спрем на няколко места и разгледахме няколко храма. Беше вече време да се връщаме на пазара и да насладим и на вкусотиите които се предлагаха. Избрахме си една от лодките ‚ресторанти‘ и си поръчахме всякакви морски деликатеси които бяха приготвени директно върху лодката. Голяма борба падна с раците, щипките им нямаха чупене, а и се омазахме до уши. След това не пропуснахме и десерта - сладолед който се сервира в издълбан кокосов орех ммм. 






Сладоледче в кокос






продължение