Пирин: х. Вихрен - Тевно езеро - Спано поле - х.Синаница
Прогнозата за времето беше доста обнадеждаваща а и трябваше някак да се възползваме на макс от почивните дни, така че маршрута бързо се заформи: хижа Вихрен - заслон Тевно езеро - хижа Синаница - хижа Вихрен. Петък рано сутринта се качихме на колата и в 10 вече бяхме пред хижата. Само че, освен нас същия план да обикалят Пирин явно имаха още хиляди хора, защото колите паркирани покрай пътя започнаха километър преди самия паркинг. Ние обаче сме оптимисти - давай до горе, все ще си намерим място. Еми както се очакваше не само че нямаше място, ами имаше още няколко коли опитващи се да обърнат на почти никаквото свободно място. Работата ясна - газ назад да видим къде може да набутаме колата без да има опастност да я намерим след това пропаднала в дерето.
Всичко върви по план и към 11 вече потеглихме към първата цел, която беше заслон Тевно Езеро. Или поне се опитахме да потеглим - уж питахме хижаря коя табела да следваме, уж гледахме картата и в крайна сметка пак от втория път уцелихме началото на пътеката. Едно слънчице припича приятно, едни малки сини езерца и рекички около нас, пълна идилия до момента в който стигнахме до първия камънак. Все пак сме в Пирин, подготвени сме за камъни, ама чак пък толкова много никой не очакваше. Започна се едно катерене по баира от камък на камък, като истински планински козички, но поне крайната цел беше ясна - трябваше да стигнем до билото, където за награда се откри страхотна панорама.
тук още не знаехме какво ни чака
някъде там в дясно е и връх Вихрен
На заден план е нещо което по късно в заслона някой нарече - малкото конче. За разлика от 'Кончето', тук няма осигурителни въжета
След като се изкачихме бяхме решили че всички камъни вече са минало и остава само лежерна разходка по билото - колко наивно от наша страна :) Маршрута наистина продължи по билото но изобщо не можеше да се нарече лежерен - като денивелация вече нямаше нищо кой знае какво за катерене, но самото било си е супер каменисто и на едно място е супер тясно с много готини пропасти от двете страни. Страхотна пътека, стига някой да няма страх от високо защото пътечката е тясна и засилиш ли се надолу кой знае къде ще спреш. Но пък това си е част от чара на разходката :)
Минахме през върховете Голям и Малък Типиц и стигнахме Превала, мислейки си че вече сме почти стигнали на заслона. Е да, ама не - едни хора ни отрезвиха: 'Виждате ли ееееей онази 'премка' там, еми като минете през нея, заслона е от другата страна на хълма. Около 2 часа'.
Ужас! Как 2 часа, аз искам да снимам залез, а вече беше 5 след обяд. Ударихме малко по стегнато темпо и след по малко от два часа бяхме на заслона, като даже чакахме Данчо и Деси 15-на минути че не знайно как успяха да се изгубят. Ама наистина да се изгубиш точно по този маршрут е супер трудно - има маркировка (червена), последния участък има и колчета, а пътеката се вижда сигурно и от космоса...
Едно копитце на фона на Превалски езера
заслон Тевно езеро
Вечерта в заслона е ясна - всички задушевно натъпкани в столовата която побира доста по малко хора от колкото са леглата, но пък е топличко, весело и в сладки приказки времето минава бързо. Имаше и няколко ентусиасти които решиха да спят на палатки, като казаха че чувалите им са за +10 градуса, а температурата навън по прогноза трябваше да падне до -8, та имахме искреното желание сутринта да ги видим и да ги питаме как са прекарали нощта, но поне докато тръгнахме никой не беше се размърдал от палатката, дано не бяха станали на ледени шушулки.
Самотната палатка сутринта на поляната покрита със слана и скреж
Отражения...
Добро утро, Пирин :)
Следващата част от разходката беше планувана да отнеме около 6 часа ходене, или поне толкова го даваха. След няколко супер големи мекици на заслона и по едно кафенце, към 9 нарамихме пак раничките и тръгнахме по познатия вече маршрут посока превала, където се отклонява пътеката към заслон Спано Поле. Този път въпреки че не бързахме успяхме за около час да стигнем до разклона и да си намерим зелената маркировка. От тук маршрута минава покрай Чаирски езера, като се върви по меки полянки и няма и помен от вчерашните камъни, а пътечката се вие през гори от както ги нарекохме 'дървовидни клекове', защото бяха високи повече от 2 метра. И както си припкаме по готината пътечка, забелязваме че от едно известно време не сме виждали маркировка. Гледаме на картата - май сме направили по рязък завой от колкото е нарисуван там, ама пък пътеката е супер добре очертана, че даже има и пирамидки които още повече ме карат да съм сигурна че сме на правилния път. И докато се чудим и маем кой е прав и кой крив, някъде из гората от клекове се чуват супер странни звуци. Аз съм доволна - ето, идват хора, сега ще ги питаме, а другите - абе какви хора, това са вълци. Ейй много сериозно се замислих дали сандвичите ми (без месо) биха харесали на глутница вълци, докато не видях как другите ми се подхилват. Добре де, явно не са вълци ама и хора не видяхме така че звуците си останаха мистерия (между другото точно обсъждахме книжката Призраците от Ляно Естакадо и как някой е сложил пирамидките за заблуда...) Но както и да е, върнахме се малко назад докато намерим последната маркировка и излезе че наистина пътеката завива в един момент, но супер незабележимо и много лесно това завойче може да се подмине както бяхме направили и ние. По късно на хижата стана ясно че и още една групичка бяха направили точно същата грешка която обаче им е коствала повече от час и половина лутане.
Разклона за Спано поле.
След като намерихме отново маркировката, пътеката стигна до рекичка с мостче и 10-на минути след това до тази така радваща окото табела според която имахме само половин час до Спано поле. До тук вече бяха минали около три часа от както тръгнахме сутринта, а според инфото което имахме целия преход Тевно - Спано поле трябваше да е три часа. С голям ентусиазъм продължихме докато няколко колчета по късно маркировката изчезна отново. Оффф пак ли... Докато обикаляме да я търсим видяхме едни хорица, които с голям устрем се упътиха към нас - явно и те са се изгубили. И наистина беше така, но поне ние упътихме тях, а те нас :) След последното колче което се вижда за нашата маркировка се слиза в дясно посока овчарника и се тръгва срещу течението на рекичката. Там се вижда и табела и колчета и вече до Спано поле всичко е лесно :)
В дясно се вижда овчарника, а правилната пътечка е долу срещу течението на реката
Е как да не им вярвам за вълците... Явно копитата не са вкусни
И най накрая покривите гъбки на Спано поле. Много добро впечатление ни направи и заслона и хижарите. А и готвиха много вкусно
От заслона до Синаница всичко мина по план стигнахме за около три часа с нормален ход,с ядене на много боровинки, изкачване на доста баир, но поне без камъни, и със заобикаляне на хиляди крави. Тази част от Пирин е във владение на кравите, не ги знам как се катерят по тези склонове но бяха навсякъде, добре поне че бяха оставили боровинки и за горките туристи :)
До това мостче си е разходка, след това до Синанишка порта си е доста баир
Но всяко усилие си заслужава
Готини хижари, имаше ядене и пиене, какво повече му трябва на човек за почивка :)
От хижа Синаница към хижа Вихрен отново изкачихме Синанишка порта, и след нея чак до Бъндеришка порта маршрута е приказка. Страхотни гледки, приятно ходене и никакви големи денивелации, изобщо рай за туриста. Но всичко хубаво трябва да има край и от Бъндеришка порта надолу е скок подскок от камък на камък стръмно надолу. Е, в един момент камъните свършиха, но пътеката продължи надолу, и пак надолу чак до хижа Вихрен, и после даже още малко надолу до колата която си стоеше самотна край пътя.
Гледка от Синанишка порта към хижата
Да се документираме и ние :)
Бъндеришка порта - от тук почва стръмното
Всичко върви по план и към 11 вече потеглихме към първата цел, която беше заслон Тевно Езеро. Или поне се опитахме да потеглим - уж питахме хижаря коя табела да следваме, уж гледахме картата и в крайна сметка пак от втория път уцелихме началото на пътеката. Едно слънчице припича приятно, едни малки сини езерца и рекички около нас, пълна идилия до момента в който стигнахме до първия камънак. Все пак сме в Пирин, подготвени сме за камъни, ама чак пък толкова много никой не очакваше. Започна се едно катерене по баира от камък на камък, като истински планински козички, но поне крайната цел беше ясна - трябваше да стигнем до билото, където за награда се откри страхотна панорама.
След като се изкачихме бяхме решили че всички камъни вече са минало и остава само лежерна разходка по билото - колко наивно от наша страна :) Маршрута наистина продължи по билото но изобщо не можеше да се нарече лежерен - като денивелация вече нямаше нищо кой знае какво за катерене, но самото било си е супер каменисто и на едно място е супер тясно с много готини пропасти от двете страни. Страхотна пътека, стига някой да няма страх от високо защото пътечката е тясна и засилиш ли се надолу кой знае къде ще спреш. Но пък това си е част от чара на разходката :)
Минахме през върховете Голям и Малък Типиц и стигнахме Превала, мислейки си че вече сме почти стигнали на заслона. Е да, ама не - едни хора ни отрезвиха: 'Виждате ли ееееей онази 'премка' там, еми като минете през нея, заслона е от другата страна на хълма. Около 2 часа'.
Ужас! Как 2 часа, аз искам да снимам залез, а вече беше 5 след обяд. Ударихме малко по стегнато темпо и след по малко от два часа бяхме на заслона, като даже чакахме Данчо и Деси 15-на минути че не знайно как успяха да се изгубят. Ама наистина да се изгубиш точно по този маршрут е супер трудно - има маркировка (червена), последния участък има и колчета, а пътеката се вижда сигурно и от космоса...
Вечерта в заслона е ясна - всички задушевно натъпкани в столовата която побира доста по малко хора от колкото са леглата, но пък е топличко, весело и в сладки приказки времето минава бързо. Имаше и няколко ентусиасти които решиха да спят на палатки, като казаха че чувалите им са за +10 градуса, а температурата навън по прогноза трябваше да падне до -8, та имахме искреното желание сутринта да ги видим и да ги питаме как са прекарали нощта, но поне докато тръгнахме никой не беше се размърдал от палатката, дано не бяха станали на ледени шушулки.
Следващата част от разходката беше планувана да отнеме около 6 часа ходене, или поне толкова го даваха. След няколко супер големи мекици на заслона и по едно кафенце, към 9 нарамихме пак раничките и тръгнахме по познатия вече маршрут посока превала, където се отклонява пътеката към заслон Спано Поле. Този път въпреки че не бързахме успяхме за около час да стигнем до разклона и да си намерим зелената маркировка. От тук маршрута минава покрай Чаирски езера, като се върви по меки полянки и няма и помен от вчерашните камъни, а пътечката се вие през гори от както ги нарекохме 'дървовидни клекове', защото бяха високи повече от 2 метра. И както си припкаме по готината пътечка, забелязваме че от едно известно време не сме виждали маркировка. Гледаме на картата - май сме направили по рязък завой от колкото е нарисуван там, ама пък пътеката е супер добре очертана, че даже има и пирамидки които още повече ме карат да съм сигурна че сме на правилния път. И докато се чудим и маем кой е прав и кой крив, някъде из гората от клекове се чуват супер странни звуци. Аз съм доволна - ето, идват хора, сега ще ги питаме, а другите - абе какви хора, това са вълци. Ейй много сериозно се замислих дали сандвичите ми (без месо) биха харесали на глутница вълци, докато не видях как другите ми се подхилват. Добре де, явно не са вълци ама и хора не видяхме така че звуците си останаха мистерия (между другото точно обсъждахме книжката Призраците от Ляно Естакадо и как някой е сложил пирамидките за заблуда...) Но както и да е, върнахме се малко назад докато намерим последната маркировка и излезе че наистина пътеката завива в един момент, но супер незабележимо и много лесно това завойче може да се подмине както бяхме направили и ние. По късно на хижата стана ясно че и още една групичка бяха направили точно същата грешка която обаче им е коствала повече от час и половина лутане.
И най накрая покривите гъбки на Спано поле. Много добро впечатление ни направи и заслона и хижарите. А и готвиха много вкусно
От заслона до Синаница всичко мина по план стигнахме за около три часа с нормален ход,с ядене на много боровинки, изкачване на доста баир, но поне без камъни, и със заобикаляне на хиляди крави. Тази част от Пирин е във владение на кравите, не ги знам как се катерят по тези склонове но бяха навсякъде, добре поне че бяха оставили боровинки и за горките туристи :)
От хижа Синаница към хижа Вихрен отново изкачихме Синанишка порта, и след нея чак до Бъндеришка порта маршрута е приказка. Страхотни гледки, приятно ходене и никакви големи денивелации, изобщо рай за туриста. Но всичко хубаво трябва да има край и от Бъндеришка порта надолу е скок подскок от камък на камък стръмно надолу. Е, в един момент камъните свършиха, но пътеката продължи надолу, и пак надолу чак до хижа Вихрен, и после даже още малко надолу до колата която си стоеше самотна край пътя.
Коментари
Публикуване на коментар