петък, 22 май 2015 г.

Легнала Буда, седяща Буда, сапфирена Буда - част 3 Островите


Време беше да се насладим и на така известните тайландски плажове. Имахме билети за Airasia директно до Пукет. При пристигането в хотела отново ни посрещнаха с думите:
‚Съжалявам но е станало объркване с резервацията ви. Ще ви ъпгрейднем до луксозна стая‘
Естествено че нямахме нищо против. Като цяло Пукет или по точно Ката бийч където спахме, не ни хареса много. Беше прекалено населен, шумен и доста от типа на Слънчев Бряг. Не се усещаше тайландския начин на живот. Тъй като не искахме да даваме пари за организирани екскурзии с още 50 човека слязохме до плажа и намерихме къде са лодките. След малко вече имахме план и лодка за следващия ден. Нямахме търпение да видим белите плажове и цветните рибки.Честно казано вече не помня името на островчето на което лодкаря ни заведе но беше приказно. Точно както си го представяхме – прозрачна вода със всякакви рибки, бял пясък и всичко това само за нас. Предимството да не си в организирана група е че можеш да избягваш тълпите туристи които се движат по график :)
А вечерта се насладихме на гледки които в България няма как да видиш – залеза в морето :)



идилия :)
Радваме се на залеза на Ката бийч (остров Пукет)
Видяхме достатъчно от лудницата на Пукет. Беше време за Ко Пи Пи. Трансфера го уредихме на място. Включваше микробусче което ни взе от хотела и ферибот. За спането на самия остров щяхме да импровизираме на място. Още на самото пристанище на Ко Пи Пи има представители на хотели, бунгала и каквото си поиска човек. Ние си харесахме едни бунгала които бяха с климатик и направени от бамбук. Натовариха ни багажа на една ръчна количка и ни поведоха към стаите. На Ко Пи Пи беше тотално различно от Пукет. Няма коли, само ръчни колички с които се пренася стока, няма смог, индустриален шум или клаксони. През деня има повече туристи но малка част от тях остават да нощуват на острова. Нашият план беше отново да наемем лодка и да избегнем многото групи които обикалят. Искахме да видим Maya Bay и разбира се Monkey Beach, като даже купихме банани за маймуните. След малко пазарлъци се договорихме с най готиния лодкар - беше целия на расти, имаше тон колона в лодката и нон стоп слушахме рага. Представи се като Боб Марли хахаха. Доста ни завиждаха организираните групи когато минавахме покрай тях :). За цената която те плащат от по 400 бати на човек ние си имахме лодка само за нас петимата, можехме да спираме където и когато си пожелаем, а те бяха натъпкани на също толкова голяма лодка 20 човека и всичко при тях ставаше под строй. А нашият растаман даже позволи на Руди да покара лодката :) Трипчето беше супер, само дето маймуни на маймунския плаж така и не видяхме, но пък бананите си ги изядохме с кеф.



На другата сутрин решихме да станем рано и да се качим до ‚view point-a’ на Ко Пи Пи. По пътя ни изненада гледката на отлива - лодките стояха самотни на сухо, а плажът изглеждаше огромен. Пътечката до върха беше доста стръмна и въпреки че беше рано сутрин жегата и влагата се усещаха супер много, но гледката от горе определено си заслужаваше.

Ko Phi Phi view point


Време беше да хващаме фери-то към следващата ни цел – остров Ко Самуи. Тук отново бяхме обратно в цивилизацията – от всякъде летяха моторчета, бусчета, от баровете се носеше музика и лейди бойс танцуваха по пилоните в откритите барове. След няколко кръгчета си харесахме хотелче и се настанихме. На острова има парк където можеш да яздиш слончета (слоньове :)) и ние веднага се запътихме натам. Разбира се носихме и банани за подарък, които бяха изядени още в началото от бебе слончето което ни посрещна. Това бебе слонче ни подсказа че не е добра идея да си облечен с жълто и да приличаш на огромен банан когато ходиш при слончета – както бях аз. В един момен реши че съм банан, тъй като бях с жълт потник и докато се усетя пресегна с хоботче. Това са страхотни животни, толкова внимателни и имат супер готина четинка на главичката която винаги съм си мислила че е мекичка а излезе твърда като телена четка.
Ето го и малкия разбойник :)




На другия ден беше ред на единствения тур който е организиран. За съжаление нямаше как сами да го направим, тъй като парка който искахме да видим - Анг Тонг е доста далеч от острова и до там се ходи с корабче. Сутринта ни взеха от хотела, лепнаха по една лепенка на тениските ни за да ни разпознават и ни качиха под строй на корабчето. Морето беше доста ‚развълнувано‘ което на мен ама изобщо не ми хареса. Корабчето се клатушкаше доста и нямах търпение да стигнем. Заедно с нас бяха 5-6 американци, едно азиатско семейство и още 15-на човека. Американците нон стоп се наливаха с бира, а жълтите не спряха да ядат независимо че след това връщаха всичкото ядене обратно. Но явно и те бяха на максимата – щом е без пари да ядем и да пием, а това че после ще го върнем няма значение. След околко час и нещо клатушкане спряхме до първия от по големите острови. Там се прехвърлихме на каяци за да обиколим по отблизо. Беше ни доста забавно, тъй като явно повечето хора не се бяха качвали на каяк и имаше доста забавни изпълнения :)Едно от тях беше на Нелката, Данчо и Донка които бяха в един троен каяк и много усилено се опитаха да се качат с каяка на една скала в морето :)  както и да е, криво ляво всички се добрахме до едно малко островче в средата на което има езеро. Гледките бяха нереално красиви.




Следваше и най готината част от тур-а заради която го бяхме запазили – да се качим до view point от който се вижда целия парк. За наше огромно съжаление, според организатовите морето било твърде бурно и няма как да стигнем до острова. Взесто това ни заведоха да се излежаваме на един плаж. Покарахме още малко каяк, позяпахме рибките, пихме няколко бири и стана време да се връщаме на корабчето за да ни приберат.

продължение