петък, 15 май 2015 г.

Земя на огън и лед - ден 5

24.02.2015

Сутринта казахме на собственичката какво е станало и тя изобщо не се учуди – което води към извода че това не и е за първи път. Излезе разбрана женица и ни намали цената доста без дори да споменаваме ние нещо :) Исландците определено си поддържат доброто отношение към туристите.
Денят беше определен само за мотане и гледане на източните фиорди. В една книжка бях чела че може да се видят северни елени там зимата и много се надявах да се мерне някое опашле но не очаквах каква изненада ще ни поднесе природата. Цели стада диви северни елени си пасяха спокойно покрай пътя. Първия го видяхме съвсем случайно – Руди спря на пътя за да снима панорама, и докато чакаме Здравко каза че вижда коза да пасе .. Аз не мисля че имат кози затова извадихме големия обектив да видим какво е – и опааааа елен. Толкова се сливат с тревата че супер трудно се виждат. Аз като един виден фотограф тръгнах веднага из тревата да се доближа до елена. Той в началото изобщо не ми обърна внимание но когато стигнат по близо вдигна глава и започна да ме гледа. Сетих се как един лос по ‚Nat Geo Wild’ гонеше един човек и реших че вече сме си достатъчно близки с елена, все пак е див...Той беше така добър да ми позира и се разделихме по живо по здраво J Малко по надолу по пътя видяхме няколко стада, едното даже пресече шосето точно пред колата – направиха ни частно ревю, дефилираха само за нас :) Супер супер супер щастливи бяхме всички. По пътя спряхме в едно две ‚градчета‘ които бяха с население около 200 човека, но пък всяко си имаше църква и поща. Както разбира се и къщички за елфи – аз проверих дали си бяха вкъщи но може би бяха на разходка защото къщичката беше празна J Но пък видяхме изложбата от склуптури на яйца на местния им известен творец. За всяка птица която гнезди в Исландия човека е направил склуптура как изглежда яйцето (в доста уголемен размер) След селцата GPS-a ни изпрати към вътрешността, където поради бурята имаше доста сняг. Уж карахме по главния път, а странно но минахме покрай табела на която пишеше нещо от рода на ‚closed’. Ами почудихме се малко ама кой пък би сложил табела постоянна а не светлинно табло, и решихме да продължим. С никаквото движение по тамошните пътища не е лесно да се разбере дали наистина е затворен един път или просто няма коли. По пътя ни гледаха любопитно едни сладки пухкави кончета, а ние решихме да ги почерпим с моркови. Е да ама те там от къде да видят моркови животинките. Гледаха го, подушиха го но не се престрашиха да го хруснат. Малко след това снега по пътя започна бавно да става все повече и повече, докато в един момент стана ясно че никой не е минавал да чисти и явно табелата си е била точно на място. Еми то е ясно – обърнахме и поне видяхме че морковите ги нямаше при конете – явно все пак са решили че сме им дали нещо вкусно.

Малко преди да се стъмни стигнахме до бунгалото. Много уютно и със страхотна локация за гледане на северно сияние, стига да нямаше нон стоп облаци. Изкарахме си най веселата вечер тук и то благодарение на факта че нямаше интернет. Ехх доброто старо общуване един с друг без зомбиране в някой екран.


 
Така изглеждат градчетата по фиордите - средно население около 400 човека
 Хмм, няма никой вкъщи...