Танзания и Занзибар - първи впечатления
Африка е място което винаги съм свързвала с необятни пространства жълта трева из които тук там се вижда по някое дърво, дебнещи лъвове и панически бягащи антилопи. От друга страна благодарение на филмите от детството ми очаквах да видя страхотни имения, заобиколени с плантации кафе и пеещи по полето работници. С тези романтични представи и с раничките на гръб нетърпеливи кацнахме на международното летище Килиманджаро.
Първи впечатления - неочаквана от нас температура от само 20 градуса. Хммм..Една здрава кака с коса на плитчици причаква всички слизащи и им иска бординг пас-а. Случайно си го пазя в мен - до сега никой не го е проверявал след като слезем от самолета - но Руди не го пази. Пак добре - имаме успех 1 от 4 - само един от нас трябва да се върне до самолета да търси. Докато го чакаме се заговорихме с жената и с разпечатки на електронните ни билети се съгласи да ни пусне всички, така че факта че след като си слязъл веднъж от самолета не те пускат обратно вътре не доведе до драми.
Време е за виза - на едното гише 50$, на второто снимка, на третото отпечатъци и Хакуна Матата вече сме вътре - да ама сме вътре аз и Донка. Нашите другарчета нещо ги забавиха на последното гише. Гледам махат нещо да се върна - уффф ужас - 'Ела да кажеш къде ще ходим, че искат адрес а ние не знаем' Е как да дам адрес като сме на сафари? Ето ви адреса на фирмата с която сме резервирали, оправяйте се с тях - хакуна матата. Следващото пътуване ще започва с брифинг - обяснение къде какво ще правим, че на хората им звучи странно като им кажат че нямат идея :)
маймуни на родна земя :)
От тук нататък вече организацията беше поета от Bobby Camping. Гид-а ни се казваше Балтазар, а готвача Фараги (нямахме идея че ще си имаме личен готвач - направо като ВИП се почувствахме). Посрещна ни човека на летището и след около час бяхме пред хотела в Аруша. Тук отново следваше изненада - очаквахме този град да е пълен с туристи, тъй като е база за всички сафарита към близките паркове, а не видяхме нито един мзунго ('бял' на суахили ) Въпреки това смело се впуснахме из улиците търсейки няколко неща, които бяха много важни - 1. банка да обменим пари 2. репелент против комари 3.магазин в който продават бира
Банка не успяхме да намерим, но охраната на банкомата (всеки банкомат се охранява от човек с калашник!) ни показа къде може да си купим танзанийски шилинги. Обменихме малко долари и изведнъж почти станахме милионери - с толкова много нули на техните пари :). С репелента успяхме да се справим много бързо, но с бирата имахме засечка. Магазини където да се продава бира просто няма - ако искаш, трябва да си намериш бар, което също не е толкова лесно, или по ресторантите на хотелите. Еми какво да се прави - решението е ясно, вечерта ще бъдем в бара на хотела. Но преди това Балтазар ни препоръча 'ресторант' с местна кухня. Ресторант е доста силно казано спрямо нашите разбирания но поне храна наистина имаше. Поръчахме си неизменните, както установихме по късно за Танзания, ориз, боб и пиле, като имаше и някаква риба която не се престрашихме да пробваме.
Центъра на Аруша - много народ, много коли, а колко обувки втора употреба продаваха...
Определено през цялото време бяхме голяма забава за местните - освен че ни гледаха супер любопитно се опитваха да ни продадат милион неща. Всеки разговор започва по един и същи начин - от къде си, ходи ли на сафари, искаш ли еди какво си - и когато откажеш едно ти се редлага друго, трето, пето, като целият този разговор се води докато ние си вървим а те след нас. Затова след вечеря избрахме спокойствието на бара на хотела и тестването на продукцията от тамошните пивоварни започна
продължение
Първи впечатления - неочаквана от нас температура от само 20 градуса. Хммм..Една здрава кака с коса на плитчици причаква всички слизащи и им иска бординг пас-а. Случайно си го пазя в мен - до сега никой не го е проверявал след като слезем от самолета - но Руди не го пази. Пак добре - имаме успех 1 от 4 - само един от нас трябва да се върне до самолета да търси. Докато го чакаме се заговорихме с жената и с разпечатки на електронните ни билети се съгласи да ни пусне всички, така че факта че след като си слязъл веднъж от самолета не те пускат обратно вътре не доведе до драми.
Време е за виза - на едното гише 50$, на второто снимка, на третото отпечатъци и Хакуна Матата вече сме вътре - да ама сме вътре аз и Донка. Нашите другарчета нещо ги забавиха на последното гише. Гледам махат нещо да се върна - уффф ужас - 'Ела да кажеш къде ще ходим, че искат адрес а ние не знаем' Е как да дам адрес като сме на сафари? Ето ви адреса на фирмата с която сме резервирали, оправяйте се с тях - хакуна матата. Следващото пътуване ще започва с брифинг - обяснение къде какво ще правим, че на хората им звучи странно като им кажат че нямат идея :)
От тук нататък вече организацията беше поета от Bobby Camping. Гид-а ни се казваше Балтазар, а готвача Фараги (нямахме идея че ще си имаме личен готвач - направо като ВИП се почувствахме). Посрещна ни човека на летището и след около час бяхме пред хотела в Аруша. Тук отново следваше изненада - очаквахме този град да е пълен с туристи, тъй като е база за всички сафарита към близките паркове, а не видяхме нито един мзунго ('бял' на суахили ) Въпреки това смело се впуснахме из улиците търсейки няколко неща, които бяха много важни - 1. банка да обменим пари 2. репелент против комари 3.магазин в който продават бира
Банка не успяхме да намерим, но охраната на банкомата (всеки банкомат се охранява от човек с калашник!) ни показа къде може да си купим танзанийски шилинги. Обменихме малко долари и изведнъж почти станахме милионери - с толкова много нули на техните пари :). С репелента успяхме да се справим много бързо, но с бирата имахме засечка. Магазини където да се продава бира просто няма - ако искаш, трябва да си намериш бар, което също не е толкова лесно, или по ресторантите на хотелите. Еми какво да се прави - решението е ясно, вечерта ще бъдем в бара на хотела. Но преди това Балтазар ни препоръча 'ресторант' с местна кухня. Ресторант е доста силно казано спрямо нашите разбирания но поне храна наистина имаше. Поръчахме си неизменните, както установихме по късно за Танзания, ориз, боб и пиле, като имаше и някаква риба която не се престрашихме да пробваме.
Определено през цялото време бяхме голяма забава за местните - освен че ни гледаха супер любопитно се опитваха да ни продадат милион неща. Всеки разговор започва по един и същи начин - от къде си, ходи ли на сафари, искаш ли еди какво си - и когато откажеш едно ти се редлага друго, трето, пето, като целият този разговор се води докато ние си вървим а те след нас. Затова след вечеря избрахме спокойствието на бара на хотела и тестването на продукцията от тамошните пивоварни започна
продължение
Коментари
Публикуване на коментар