Непал - Анапурна трек (Thakule - Guary

Този ден беше първия в който минавахме 3000 метра надморска височина и от тук натам вече много се надявахме че всичко ще е ОК и никой няма да има проблеми с височинна болест. По описания на маршрута които бяхме чели имахме два варианта - по лесния да минем по по-ниския маршрут и съответно като постепенно наберем височина до Горен Писанг или по-дългия и съответно по красив маршрут, който пък помага с аклиматизацията. Тъй като времето беше страхотно избрахме по дългия вариант. Пътеката беше супер приятна и минаваше през няколко малки селца като единственото по сериозно изкачване беше само 15-на минути. Точно преди Горен Писанг пейзажа се промени и гората вече изчезна, като и самите къщи в селцата вече бяха направени от камъни. След около 4 чса ходене стигнахме до Горен Писанг което се намираше на едно хълмче с гледка точно към Анапурна, а за късмет и облаците които почти постоянно цяла сутрин скриваха върха се разсеяха и пред нас се откри невероятна панорама. Нямаше как, веднага си харесахме едно ресторантче с тераса и седнахме да се любуваме на пейзажа докато ни приготвят обяда. Горен Писанг ни изненада не само с гледката но и с дивата растителност която имаше из селцето - огромни корени канабис по високи от нас ни заобикаляха от всякъде. Така че като видяхме че собственика на ресторанта в който бяхме седнали прилича на Боб Марли изобщо не се учудихме :)

Горен Писанг

На фона се вижда Долен Писанг и Анапурна

Изненада..

Височината беше вече 3300м и тук дойде голямото чудене дали да повървим още два часа и половина до следващото село Гяру, което е на 3700м или да останем да нощуваме. По правилата след като сме минали дадена височина е препоръчително да се изкачват по максимум 500м за да се избегнат проблеми. Обаче, тъй като всички се чувствахме идеално, решихме да рискуваме и да продължим. Тези оставащи 400м височина ни разказаха играта защото бяха буквално вертикално катерене. Поглеждаш напред и виждаш един баир с много серпентини и висооооооко горе се веят молитвени флагчета. Голямо драпане падна и тъкмо му се виждаше края когато изведнъж точно на пътеката застанаха едно семейство крави, с теленце и бик. Супер, на всичко отгоре ние сме в ниското а те са над нас на пътеката. Кравата нещо не ни хареса и като наведе рога и почна да мучи бързо стана ясно кой ще отстъпи и ще заобиколи.
Точно влязохме в Гяру и видяхме на една тераса датчанката от преди няколко дни, заедно с момче и момиче от Австралия. Е за да е по весело вечерта останахме и ние в същата къща за гости, която пък беше с най безумния домакин. Толкова се напи горкия че едвам вързваше две думи, но пък беше супер любезен и страшно ни забавлява цяла вечер. Разби ни с лафа че е научил английски от гледане на телевизия и принципно много добре го говорил, ама сега имал 'little GB' памет щото се бил понапил. Голям смях падна с него, и въпреки че очаквахме докато ни носи храната клатушкайки се всеки момент да я изпусне, успя да се справи. Къщата им беше на два етажа с поне 20 стаи и то празни, той и брат му спяха на земята в общата стая, върху студените камъни само с по една рогозка, но пък пред телевизора - за да усъвършенстват английския явно :)

Нашето вкъщи за една вечер

Освен туризъм и животновъдство, друго няма какво да правят

Гяру е долу в ляво с пушещите коминчета, а върха отново е в облаци

Сутринта ни посрещна с гледка

Всичко е от камъни които нямаха нищо за спойка, просто са наредени един върху друг.

Докато стане време за вечеря а и да се възползваме от оставащите слънчеви лъчи се помотахме малко из селото. Докато обикаляме из малките улички явно стана време за добитъка да се прибира и познайте кой срещнахме отново на най-неподходящото място - същата крава която нещо не беше на кеф по рано. Ами и сега не беше в по добро настоение и само като видя Руди веднага го подгони по уличката. Голямо шоу стана - той тича нагоре, тя след него, а след нея местните за да я спрат, а ние отстрани умираме от смях. После горката крава цяла вечер стоеше и мучеше до оградата на нашата къща. Ама какво да се прави - любов :) Обаче явно животните в Непал не са големи фенове на туристи, защото един японец вечерта каза че него го е гонил козел..
Следващия ден имах чувството че е най дългия преход до сега, а де факто изминахме само 15км до Мананг. Не знам защо така ми се стори, прехода беше лек като даже от 3730 слязохме на 3540м, но нямах търпение да стигнем. В Мананг повечето хора остават поне 2 вечери за да се аклиматизират и поради това е доста по голям и по развит град от всички в които бяхме спирали до сега. Имат даже и кино с няколко зали - не е тип Арена примерно, а само стая със столчета и екран, но пак е разнообразие. Имат и лекарски кабинет, където всеки ден има безплатна лекция за височинната болест и наистина казаха много интересни и полезни неща. Там за първи път пробвахме сирене от як, което беше страхотно и як бургер. Уж имаше много хотели а всичко беше пълно и докато си намерим 4 свободни легла пообиколихме доста, ама беше много забавно. Пак се засякохме с Австралийците и датчанката и само си подвиквахме - ние от единия край на улицата: ейй Австалийци, тук има стая с 3 легла, а те от другия - ейй Българи, тук има 4 легла.
Може да звучи странно как искаме да сме заедно на едно място, но там практиката е че където спиш, там трябва да вечеряш и закусваш. Така че ако си вземем стаи на две различни места няма как да сме заедно вечерта. Доста прилично място за спане си намерихме в крайна сметка, като вечерта в общото помещение имаше Израелци, които преди вечеря пяха някакви молитвени песни, а след това си извадиха собствени прибори, чинии и храна. Религията не им позволявала да ядат от неосветени прибори, така че шерпите които имаха им носиха всичко.
Вечерта реших да направя опит за нощна снимка нищо че не носих статив, обаче докато си стоях в тъмното една крава така ме изненада като се появи изведнъж зад мен че реших че и без снимки на звезди може :)